Драконовата Академия

"Ми.... правиме си опити." засмях се аз "Но съм готова по всяко време да спря и да си направя една почивка"

"Супер" казах й аз "Искаш ли да се поразходиме, че не ми се седи вътре?"

"Къде ти се ходи?"
Станах и бутнах една от книгите в чантата ми - можеше да ми стане скучно по някое време и щеше да е по-добре да си имам някакво занимание.

"Първа и най-важна спирка - Закусвалнята! Още не съм закусвала и съм гладна" засмях се аз и излязох навън

"Ясно шефе" ухилих се и затворих вратата зад гърбът си "Може да си взема нещо за пиене, че нещо съм жадна"
Скоро вече бяхме в Столовата и аз си взех един голям натурален сок.

Взех си закуската и се огледах наоколо "Ей, Нами, виж! Това там не са ли Аюми и Айдоу? Искаш ли да отидеме при тях?"

"Може" кимнах и се запътих към двойката "Дано само да не прекъсваме нещо" ухилих се аз
Когато наближихме приятелите ни ги поздравих радостно "Здравейте! Някви новини относно мисиите?"

"Добро утро и от мен" поздравих и аз и седнах от другата страна на Нами "Добре че Нами ми напомни напълно бях забравила за тях"

''Хей Ван мисля че малко прекали с наказанието този път''Кон и подсачаше весело около приятеля си'' всъшност ше искам да заснемем реакциите им като видят таблото''Ван дори не реаргира все едно беше сам закачи листа на таблото и се запъти към изхода.Кон се загледа след момчето, засмя се и зачете на глас написаното''всички момичета от първи курс да се заемат с патрула на севернат граница , всички момчета да се заемат с южната връзката между двата отряда ще се получава чрез брошките,а допълнителна информация ще се получава от трето лице в близос до академията'' подписа и печата бяха на секретарката на директора.Кон се замя отново и излеза да потърси приятеля си

Събудих се още в 4 часа от силно главоболие облякох си суичера с качулката и късите панталонки нахлузих маратонките и излязох да потичам. По пътя сред дърветата едва не се сблъсках с Шики, който тичаше полугол въпреки студа.
"Боже и сутрешната тренировка ли не може да ми мине без да те видя..." казах ядно, а той само ми отговори тихо
"Моля да не започваме от сутринта" сподави една прозявка "Искаш ли да потичаме заедно?" предложи което много ме изненада
"Ти сериозно ли?" попитах реторично и кимнах и тръгнахме да тичаме излязохме от гората и се насочихме покрай салоните. След едно бавно и леко тичане близо 20 мин започнахме да се отдалечаваме към езерото, там спряхме замалко.
"Пфю..." поех си дъх и клекнах два-три пъти "Връщаме ли се?"
След като чух шумното изпукване на врата на Шики той кимна и оправи тениската си. Поехме по пътя за връщане, но аз нарочно ускорих темпото, той го прие като предизвикателство и също ускори като ме задмина с близо метър. Напрегнах всичките си сили и се изравних с него но забелязах че и той се изморяваше изглежда бяхме на едно ниво що годе или поне така си мислех.... той ме погледна и с два по големи разкрача така ме задмина че ми се стори че няма да го настигна. Изцедих се, но пак го настигнах
"Който стигне последен носи закуската в кафето и прибира съоръженията в салона" тъй като и двамата бяхме дежурни в салона по прибирането на топки и други глупости предложих това и минах една крачка пред него той пак ме изравни и двамата видяхме Нами и останалите да влизат в кафенето и се насочихме натам бутнахме вратата и нахлухме заедно без да го разберем стигнахме до масата им и спряхме рязко със смях
"Кой беше първи?" попитахме в един глас останалите които ни гледаха малко странно като се чухме исбухнбахме в още по висок смях

"Как може да си забравила" изумих се аз и отпих голяма глътка от сока ми "Прощавай ми че го казвам, но понякога си доста отвеяна - директора липсва барабар с някакъв свитък, а ние седиме тука и зяпаме в пространството"

''Здравейте,до колкото чух днес на таблото ще бъде сложена обява зи мисийте ни''отговори има Айдоу
''Здрасти и от мен,как сте днес мацки ''поздравих и аз усмихнато

Огледах новопристигналата банда запъхтени гадинки и се ухилих "И как така вие двамата заедно?"

(( скоро май ще ми се наложи да ставам, но нека се възползваме все пак от малкото ми оставащо време ))

"Здравейте" поздравих аз новодошлите и пак се обърнах към Айдоу "Чак днес ли? Мислех че ще излязат по-рано"

"Сблъскахме се на сутрешния джогинг!" пак отговорихме заедно и се засмяхме отново
"Хахах никъде не мога да се отърва от него!" казах по тихо и седнах накрая на пейката, а Шики се настани до мен, приближих нос на сантиметър до него
"Пфюююю.... смърдиш...." помахах с ръка пред носа си
"Милейди и вие не оставате по назад!" отговори със смях Шики
"Е тук си много прав отивам да се изкъпя!" съобщих "До после хора..."
"Излязох пак с тичане!"
"Извинете ме и аз се оттеглям..." каза и Шики и тръгна след мен

''Аз пък си мислех че ще ни оставят малко в почивка''засмях се аз ''хей вие двамата''обърнах се към Ши ''сега няма поне за какво да се карате нали сте тук едновременно'' оленджих се аз

(( то май и аз скоро трябва да ставам ако искам да си запазя живота))

"относно кой е пристигнал първи... ми не знам първа мярнах Ши-чан....." казах аз и отново отпих от сока си.
точно тогава брошката ми потрепери и аз чух гласа на Дийн `Добро утро`
`Добро утро` отговорих му аз `Какво има? Къде си?`
`В стаята ми` каза ми той `А ти?`
`Закусвалня. Искаш ли нещо?`
`Не мерси. Излязли са списъците с мисии, мисля да отида да проверя как стоят нещата`
Засмях се на това, което чух да си говорят Ши-чан и Шики "Ама вие заедно ли ще се къпете?"

Макар и да слушах с половин ухо чух достатъчно че да се засмея "Е то, Нами, разстоянието от омразата до любовта е много малко"

Забележката на Нами посрещнах с хвърляне на едно мятане на прясно опечено хлебче по нея
"Не Нами!"

"ООО жалко" казах докато се насочвах към вратата "никой не печели баса а се надявах някой да ми сервира закуската и да поеме дневната ми смяна в салона!"
Когато Ши се отдалечи Шики отиде до Айдоу и му прошепна
"Не спечелих баса, но пък ще работя с красиво момиче..." смигна му и се отдалечи

Вече се бях отдалечила, но все пак дочух забележката на една от близначките минах покрай плота взех едно хлебче обърнах се заднишком и го хвърлих по нея уцелих я точно както и Нами
"Хапнете си!" засмях се и излязох през вратата навън времето вече беше поомекнало

Избухнах в смях и с лекота избегнах летящото към мен хлебче, което, съдейки по звука, май се удари в някой друг, който нададе вик на протест, но понеже не видя кой го замерва скоро млъкна.
"хехехе, Шики не се превъзнасяй" засмях се аз, когато подочух какво нашепна на Айдоу

((е уцелих те де остави ме да си направя малкото удоволствие заради забележката ))

( тен-чан днес е в добро настроение на романа ли се дължи или да се притесняваме )

''Тя так ще каже,ама и вие сте едни притеснихте момичето вижте че почервеня'' обърнах се отново към Нами

"Ши-чан" засмях се аз "Май трябва да поработиш над мерника си"
Приключих с закуската и погледнах часовника "Чудя се какво ли прави Мики.... Абе ще ходи ли някой да провери какви мисии имаме?"

(( тен-чан бъде реалистична няма начин едно хлебче да ме улучи Знаеш какви бързи рефлекси имам тъй че не си мисли че понеже сме в фентъзи свят ще се оставя н едно фентъзи хлебче да ме цафира ))

Засмях се още повече на коментара на Аюми, но когато чух въпроса на Алекс се нацупих "Мързи ме...."