Драконовата Академия

(( ето ме и мееееен днеска съм в добро настроение ))

Загледах се в новопоявилите се "Абе к`ви са тия бе? Нами познаваш ли ги?"
Мики ме посръга с лакътя, за да ми напомни да се държа малко по-прилично.
"Ох, добре де, добре" простенах аз "Тааа... Нами познаваш ли ги?"

(( и аз съм тук ))

"За първи път ги виждам" казах и свих рамене "Не че проявявам особен интерес към тях... просто поредните ученици."

"Единя е доста висок....." измрънка под нос Мики
"Мдам.... Да вървим вътре, че тука премръзнах. И без това ни чака работа"

''Ние сме тук можете да спрете да ни обсъждате така на висок тон''изрази мнението си Ван,докато Кон се смееше на реакцийте на придошлите

Погледнах демона в очите и леко се изчервих "Аха...." казах леко сконфузено и дръпнах Алекс за ръкава "Да вървим"

'Радвам се че нищо не казах...' помислих си
"Да всякаш ни интересува..." чу се изпълнения с досада глас на Шики зад мен

((добър вечер на всички чаках ви чаках и тъкмо легнах за 30 мин и вие сте писали аз пък съм факир и за 30 мин се понаспах давайте да пишем че ще изпуша ))

''Споко де много си сприхав''засмях се аз и се усмихнах на Айдоу който също се засмя на изказването ми

Засмях се на реакцията на Нами, но с Мики я последвахме и скоро се озовахме в Главната зала. Беше фрашкано с хора "Леле каква навалица" изумих се аз "Не знаех че има толкова много ученици в Академията"

"Хей остави мен и сприхавия ми нрав на мира!" каза Шики и се засмя, а когато влязохме всички в залата направо се вкисна двойно нещото което мразеше след хората беше хората струпани в зала сиреч навалицата

''Не съм виждал толкова идиоти на едно място''каза Аидоу обръщайки се към нас,замисли се за нещо и каза ''поправям се ние сме по-зле''

"Бааа...."
`Да това бе наистина умна реакция от моя страна.... супер съм` помислих и се огледах наоколо
"Бога ми, цяло чудо е че залата побира толкова много хора.... И то предимно ученици от малките курсове"

"Мда чудя се дали всичките ще ни се пречкат докато охраняваме академията" каза Шики кисело "Хей внимавай кого буташ. Едно момче от малките курсове го погледна уплашено и се промуши между една групичка"
"Шики вкиснат си не си го изкарвай на малките подяволите!" сопнах му се и го ударих по рамото

Айдоу много се забавляваше от всичко наоколу.В смисъл такъв че всички ставаха все по изнервени и от това следваха и реакциите като тези на Ши

''Така след като овчиците вече са събрани може по-високите курсисти да дойдат да им обясним какво трябва да правят''говореше Кон с лек смях.Сръгах го''не почвай и ти да се държиш като тях''.
''Стига де Ван признай че е весело''говореше момчето докато следваше приятеля си по пътеката

"Да няма да е зле да обясните и на нас..." Шики повдигна вежда и погледна останалите момчета от групата "и ние сме от по горните курсуве все пак. А не смятам да седя повече в тая навалица тук!" каза и се обърна за да излиза навън
"Хей ама ти...." понечих
"после ще ми кажеш каквото е нужно!" отсече и излезе
"Хаа той просто излезе!" бях толкова шокирана че се ядосвах "Той ИЗЛЕЗЕ! ГАХХХ!" докоснах брошката "Мамка ти Шики!" всички ме чуха

((връщам се след малко трябва да нахраня гадинките))

((тук абе не замирайте можехте да пишете и без мене ))

(да беше казала )

"Е това вече беше злобно" засмях се аз на Ши-чан "Честно казано блазя му на Шики задето си излезе просто така"
Което ми напомни да видя къде е Дийн..... `Мдам виждам го... точно при вратата... защо излиза през вратата с Шики?... защо излиза изобщо!!!!!?`
"Ши-чан май ще последвам примера ти" казах намусено и се докоснах до брошката "Кучка мръсна връщай се веднага!!!!!!!"
"Хе-хе" изсмя ми се той и прекъсна връзката
`Ще го убия!!!!!`

(( а мерси сега мен изкарайте виновна сега пък ще пиша))

Седях мирна точно две секунди после натиснах брошката колкото се може по силно за да може целия шум от залата да кънти в умът на Шики
"На ти сега!" самодоволната ми усмивка надминаваше всичко до сега

''Хей момичета достатъчно луди ли сме да не послушаме заповедите и да излезнем навън''подсушнах на Нами,Ши и близначките

"Мдааам" провлачих аз "момчетата ни са всичките кучки"
"Защо всичките? Хикару и Каору са все още тук" коментира Мики
"Сигурна ли си?" засмях се аз а сестра ми почна да се оглежда
"Ама те кога успяха да се измъкнат?" попита тя
"Мен яко питаш те даже и не влязоха" засмях се аз

((сори че не писах ама трябваше да вечерям))

"Аз оставам тук! Вие ако решите излезте! Аз ще се наслаждавам на главоболието на Шики след цялата суматоха!" засмях се и извиках на брошката "НАЛИ ТАКА ШИКИИИИ?!" пак се изхилих

"Аз съм страшно навита, ама после кой ще ни информира за случващото се?"

''Не знам за вас,но аз отивам навън''усмихнах им се сладко и се запътих към вратата

"аз мисля да остана с Ши-чан" каза Мики "Вие ако искате вървете после ще ви информираме"
"Мерси" засмях се аз и звучно целунах сестра ми по бузата. "Да изчезваме"