Драконовата Академия

Дийн вече бе настанил Хикару и Каору на Лоренс и скоро дракона му се извиси и закръжи малко над нас.
"И сега всички имаме нареждане да се прибираме по възможно най-бързия начин" поясних аз и махнах на Дийн
И готава видях Аюми.... "Пич твойто може и да е по-забавно, но нащо е по-бързо!!" засмях се аз и Тенсай-теки се насочи към Академията

"Трябва да го пробваме това някой път" засмях се аз и кимнах към Аюми, а Мики само се захихика.

Анвийна размаха крила и изръмжа
"Аз ще съм накрая на опашката не искам никой зад себе си трябва да отклоня насочващата се към нас буря" звучеше така защото хич не обичаше да действа на времето

''Това ми звучи като предизвикателство Нами ''ухилих се злокобно ''да проверим това твърдение да се състезаваме до академията''казах и засилих сърфа напред

"Нами?" попитах ухилвайки се злобно до уши
Мики се хвана по-здраво за мен....

"Ей!" сряза ги Анвийна сега не е време за игри "но затова че трябва да побързаме прави сте защото бурята е махгическа мога да я забавя но е и да я спра" тя започна да върти опашката си като свредел и да праща срещу бурята вихрушки за да я забави тя беше на километри от нас но въпреки това сблъсъците с нейните вихрушки се чуваха на километри

"Тенсай, ще се справиш ли?" попитах аз
"Не си мисли че ще позволя някакъв си сърф да ме победи!" изръмжа той "Не ме интересува какъв товар нося"
"Момичета дръжте се здраво!" засмях се аз
Драконът ми напрегна мускули и усили още повече скоростта.

(( абе Теди аз ли съм само достатъчно луда за да си представя размахването на опашката на Авиина като въртене на перката на хеликоптер ))

(( Абе Янче бе! Недей така! Как ще си върти някой дракон опашката като хеликоптер ))

Знаех че сега не е момента за такива игрички, но не се сдържах и викнах окуражаващо на Тенсай-теки

Чух че Анви каза нещо ма не разбрах какво защото вече бях отпрашила напред видях как Нами ме настигна изпреварих я ,тя пак ме настигна и така продължихме с бясна скорост ''Хей Нами това ще е успорвано състезание''ухилих се

((не се притеснявай нещо подобно но който както си го представя))

"Анви да се кача ли на Серенити а ти да останеш да задържиш бурята ще си по лека и ще можеш да маневриваш срещу нея" казах аз загрижена
"Да няма да е зле!" Скочих от гърба и а Серенити излезе от камъчето на гривната ми и ме улови на мекия си гръб улових се здраво
"Дръж се ще използвам максималната си скорост" и настигна останалите които бяха доооста бързи

В крайна сметка с Аюми не можахме да разбереме кой е по-бърз по простата причина, че завършихме едновременно. В парка на замъка бе почти пусто като изключиме двете фигури стоящи на главната алея. Когато Тенсай-теки кацна забелязах, че това бяха някакви момчета, най-вероятно от Академията.
Тенсай ме побутна с муцуната си и аз го целунах и погалих нежно. "Браво." похвалих го аз "От ден на ден ставаш все по-добър и по-добър"
драконът ми нежно изръмжа..... наподобяваше звукът на мъркаща катка, но бе много по-дълбок.

(ъм изникна ми малко работа ще изляза айде да продължим утре,извинявайте много)

"Това... беше... велико" казах и се смъкнах с тежко тупване на земята. Не бях очаквала един дракон да може да лети толкова бързо.
"Кои са тези двамата?" попита ме Мики и ми посочи наблизо стоящите момчета
Загледах се смръщила лице "Не ги познавам..."

(( Ок спираме за днес... останахме само тримца..... пък и няма как да продължиме историята след като я спираме тъй злобно))

(((( Аха ама аз ще пиша трябва да развия историята с бурята ако на някой от драконите му се помага и ви се пише идвайте )))

(( еее пишеше ми се... ми нищо айде тогава утре по някое време... към 6-7? ))

(( аз съм навита и за по-рано ))

((И аз ))

(( не съм сиг. дали ще мога по-рано, но ще се постарая))

(( ок значи е решено до утре тогава))

Конатсу гледаше пристигащите ученици с преценяващ поглед. „И това ни били едни от добрите ученици.” Промърмори той „доста закъсняха”
„Правиш си сметка, че новината сигурно ги е изненадала доста, нали?” попитах го аз и се подпрях на него
„На бас, че е настъпила пълна суматоха и им е трябвало сумати време, за да си съберат боклуците”
„Успокой се, не забравяй, че нашата задача е да се впишем в тяхната група и за ги наглеждаме.” Припомних му аз и го ощипах леко по бузата
Приятелят ми не ми отговори нищо. Вече бях свикнал с това. Тоз мъник се държеше доста студено понякога, но бе забавен и интересен събеседник, ако преживееш забележките и сарказма му.
Четири момичета вече бяха пристигнали и ние с Конатсу се приближихме към тях „Здравейте” поздравих ги аз „Аз съм Ванвееру, но може да ме наричате и Ван. А това е съотборникът ми Конатсу, накратко - Кон. Изпратени бяхме тук, за да ви приветстваме и да провериме дали всички отпътували за `Ловът` са се върнали благополучно”
„Ван, не е нужно да си чак толкова учтив” усмихна се Артур и се приближи „Тук сме само приятели. Какво става, скоро не сме се виждали с теб?”
„Всичко е наред... поне с мен и Кон, но нещата с Академията стоят малко по-друго.”
„Можеш ли да ни дадеш някакви подробности?”
„Не се знае много.” Каза му Конатсу „Директора и един свитък са изчезнали. Свитъкът е доста ценен и затова всички от по-високите курсове са призовани да го намерят. Тъй че ние сме тук, за да ти предадеме заповедите да заминаваш веднага, ти и другите ученици над 3ти курс. Трябва свитъка да бъде намерен възможно най-бързо. Другите ученици имат задачата да пазят Академията”
„Как са успели да вземат свитък след като всички ценни свитъци са защитени с безброй заклинания, магии и бариери?” попита ни Артур.
С него бяхме стари познати. Ходили сме на доста мисии заедно... но както и да е. Това не бе важно сега.
„Тези, които са под 4ти курс да отиват в главната зала.” Наредих аз „Ще получите допълнителни нареждания. Ще ни се наложи да патрулираме из Академията на смени.”

(( супер се получи.... това с Артур е наистина добър начин да се впишеш в нещата. Пък и нещата с директора и свитъка следват главния замисъл... и то доста добре. Евалата Да продължаваш все така! ))

След като Анвийна се увери че другите са се отдалечили на достатъчно разстояние се впусна към бурята която се намираше на 2 километра от местоположението и на половин километър от бурята драконката се обърна и размаха с всичка сила крила към облаците. За момент не последва реакция, а в следващия облаците се раздвижиха започнаха да се кълбят и да почерняват, от мощния сблъсък на вятъра маическите облаци започнаха да хвълят мълнии и да трещят. Грохотът беше ужасно силен и за момент черния дракон почувства объркване, не чуваше нищо, но въпреки това продължи да обработва с вятъра си черните облаци. Анвийна реши че няма голяма полза от това да атакува облаците с вятър отвън... спря атаката и светкавично се впусна във черната маса атакуваща я със светкавици. Издина се високо и се изпъна като завъртя във въздуха като свредел цялото си тяло съсредоточи завхрянето в средата на масивната маса от облаци, а те постепенно започнаха да следват вакума който драконката създаваше към себе си. пумпалът, който успя да се образува започна да се движи за да поеме всяка частица от магическия облак. "Събирането на облака свършено. А сега?" черния пумпал докосна земята и започна да дълбае на едно място докато Анви решеше какво да предприеме.
"Черни облаци - изпълнени със зла магия, дер атур виас манера, тази зла магия изчистете и в прашинки превърнете..." мърморенето на драконката заглъхна заедно с урихващите гръмотевици. Черните облаци постепенно започнаха да се изчистват и побеляват. Анвийна спря бясното си въртене, а от облаците заваля ситен дъждец. Драконката остана доволна от резултата на заклинанието и се приземи на земята меко. Реши да почине известно време и след това да се насочи към академията.... слухът и бавно се възвръщаше след като ефекта от магическите облаци намаляваше...

Гледах новите момчета с интерес - на единя определено му личеше че е демон, но това не ме притесняваше. Притесняваше ме факта че беше доста висок....
`Даскалите си правят опити да държат нещата под контрол` каза Кирара с лека саркастична нотка в гласа
`Наистина нещата май са сведени само до опити....` промърмори Сора `Надушвам страха на повечето хора...`
`Наистина неприятно чувство` съгласи се Лиош
`Нормално е всички да са малко изнервени... извинявайте много зарежете го тоя свитък факта че и директора го няма си е доста голям проблем` Постарах се да наблегна на изчезването на Зиик.
`Не ми се вярва той просто да е изчезнал и то пихомълком.`
`Та това е Зийк бе хора! Ако е имало битка то определено е щяла да бъде зрелищна. а ако наистина е имало битка, то вече всички щяхме да знаем какво се е случило`
`Такава битка определено не бива да се пропуска`
`Напротив битка от голям калибър трябва да се гледа от възможно най-далече за да не ни въвлекат в нея`
`Но ние не сме достатъчно умни, за да направиме това и напук ще се набутаме точно посредата` засмях се аз
`Точно така!`
`Аха`
`О, богове....`
Погледнах към Дийн, който вече бе пристигнал с останалите и се усмихнах "Ще влизаме ли, за да си получиме нарежданията?"
`Които няма да изпълняваме съвестно` помислих си

В момента в който пред погледите ни се появиха двете момчета Шики закрилнически се приближи заедно със Айо
"Йо йо йо Ши как си момиче?" усмихнат както винаги Айо беше в добро настроение въпреки новините. Виеше люспестото си тяло около нас със Серенити все още летящи на високо
"Ши... хкъ можеш ли да се прекачиш на Айо ако смяташ да ме караш още да летя, защото не мога имам чувството че ще ми окапат крилата.... уоу..." още преди Серенити да бе довършила изречението си Айо ни сграбчи в оромните си люспести лапи и започна да прави лупинги във въздуха
"Уоууууу.... уоуууу.... А-а-айо мисля че стомахът ми ще върне поръчката ако продължаваш със тия игрииииииииииииииииии!!!!!" бях подхвърлена нагоре и се озовах право в ръцете на Шики. Завъртях очи и се засмях докато стъпвах отново на крака. Тогава Айо реши, че е време да се приземи и бавно се отправи към земята.