Драконовата Академия

"Да аз ще стоя тук" казах аз "ще гледам отвъд стената ако има нещо ще се свържа с всички." тъй като половината от стената служеше и за вълнолом аз се заемах със задачата да следя за натрапници откъм водата. Половината от нея се беше отдръпнала заради сухия сезон и до сами стената се беше открила фина ивица пясък. Мислих да попатрулирам известно време на стената а след това да сляза и да се гмуркам

Момчетата се разхождаха по коридорите на академията.''Хей виж какво маце се задава на хоризонта''прошепна Ван на приятеля си.Кон изгледа момичето но картината явно не му хареса'какво толко се е зазяпал в нея'мислеше си раздразнено момчето.Момичето за което ставаше въпрос се приближи по близо и се усмихна на Ван.'Тази какво да не му се сваля'помисли си Кон и му дойде щура идея на главата.Приближи се до приятеля си уви ръка около криста му и почти изкрещя ''хей днес в къщи ти ли ще готвиш или аз''Ван го изгледа с неразбиране''ти разбира се, знаеш че аз не мога да готвя''намръщи се той.Момичето изгледа изумено развилата се сцена и продължи по пътя си,като се обърна и пак ги изгледа,в отговор на което Кон изкрещя ''добре добре аз готвя,но ти ще ми се реваншираш знаеш как''засмя се и се запъти навън веднага след като видя че момичето е вече прекалено далеч от тях.На изхода Ван го настигна ''какво те прихваща''попита тихо той.''Нищо защо питаш?''усмихна се Кон на приятеля си.''Защо заразпитва за готвене изведнъж им...''неможа да продължи защото Кон го прекъсна''можеше да решиш ти да готвиш,нали знаеш надеждата умира последна''.''Хм държиш се страно днес''смънка смръщен Ван,приятелят му се усмихна''така ти се струва''каза и се ухили още повече.Всъщност едва ли имаше човек с по-широка усмивка в този момент.

(( .............. Лелее това беше брутално Как само му сецна кефа ))

Тенсай-теки летеше високо и наблюдаваше околността. Доброто му зрение му позволяваше да забелязва дори и най-малката подробност от пейзажа докато всичко което виждах аз беше дърветата с размери на мравки и малко по-голямата академия.....
"Това е много кофи" оплаках се аз "Тенсай може ли да се снижиш малко, че от тук нищо не виждам..."
Драконът ми само кимна и намали малко височината. Така беше по-добре, но пак не виждах от толкова високо....
"По дяволите още малко и ще реша че ми трябват цайси....." издразних се аз "Тенсай поддържай същата скорост и се постарай да не правиш рязки и неочаквани движения искам да видя нещо в книгата ми и ми се ще да не падна в процеса."
"Ще те хвана." каза ми той
"Знам че ще ме хванеш, но знаеш че не съм особен фен на паданията от високо." усмихнах се аз
Извадих моята магическа книга от чантата и запрелиствах страниците. Беше малко трудно да се чете при всичкия тоя вятър дето ми пречеше чак да мисля камо ли пък да чета, но щяхме да се справиме. `Трябва да говоря с някой от учителите по елементна магия..... предполагам че учителят занимаващ се с елемента вятър ще може да ми даде някой и друг съвет как да намаля вятъра докато правя опити да чета повреме на полет....`
След доста ровене открих това, което бях търсила. В библиотеката бях открила снига със заглавие "Сливане с пазителите". Бях преписала доста голяма част от книгата, но все още имаше няколко глави, които ми бяха останали.
"Тенсай, нещо напротив да пробваме нещо ново?"
Драконът не ми отговори, но усетих интереса му през връзката ни.
"Помниш ли книгата дето ти показвах преди време, онази с заглавие "Сливане с пазителите"? Иска ми се да пробваме частично сливане, за да видя дали ще мога да виждам и аз от по-високо. Но за тази цел ще трябва да се приземиш някъде. Не ми се иска да изпробваме нещо ново и то повреме на полет...."
Тенсай-теки кимна отсечено и се приземи на една скала, от която се отрониха няколко доста голями къса.
"Така, Тенсай, отпусни се и ме остави да проникна изцяло в съзнанието ти. Ще бъда внимателна и ще се постарая да направя сливане само на зрението ти и може би на слуха."
Тенсай отново просто кимна, напоследък не говореше толкова много както преди.... май компенсираше за незатварящата се човка на Лиош....
"Добре... започвам!"
Затворих очи и се съсредоточих, беше ми нужно доста самообладание, за да се абстрахирам от всичко наоколо. Не бях много добра в това, но когато се постараех се получаваше. И отново отпуснах всеки мускул на тялото си, умът ми бе празен откъм каквито и да е мисли. Единственото, което ме интересуваше сега, бе да се добера до съзнанието на Тенсай-теки. Придвижих съзнанието си към него и усетих как драконът ми съвсем леко потръпна, но отстъпи без съпротива.
Съвсем леко отворих очи. Първоначално нищо не се случи и тъкмо си мислех да се откажа и да потърся съвет от някой учител, когато зрението ми се подобри до такава степен, че виждах един заек на 500м от нашата позиция.
"Това е невероятно." прошепнах и започнах да се оглеждам. Скоро дойде и подобреният слух, който първоначално доста ме обърка, но скоро свикнах и започнах да различавам отделните звуци.
"До къде ти стига зрението?"
"Виждам един заек на приблизително 500м от тук....." засмях се радостно аз и го погалих по шията.
"Доста е слабо, аз виждам много отвъд тази мини закуска"
"Но аз го виждам толкова ясно!"
"Може би първоначално ще е така, а по-нататък ще се подобри още." отвърна ми дракона и разпери крила приготвяйки се за полет.
"Сигурно... и слухът ми е в пъти по-добър..."
"Чуваш ли стъпките на момичетата в околността?"
"Не... а трябва ли? Ти чуваш ли ги?"
"Да"
Останах онемяла, когато Тенсай замахна мощно и излетя. От скалата се отрониха още късове и паднаха в позножието й. Ясно виждах следите от ноктите на Тенсай-теки по повърхността на скалата....
Отново полетяхме във висините, но този път бе значително по-добре. Виждаше се много по-ясно, но скоро главата ме заболя и ми се наложи да прекъсна връзката.
"Малко тренировки и няма да има особени проблеми след време....." казах аз и кимнах уверено.
Лиош, Сора и Куантака се мотаха из гората търсейки нещо, което би ни помогнало, но нямаха особен късмет....

Не изследвах дълго района по море защото слънцето започваше да залязва а водата да изстива. С два мощни маха изплувах над водата и се оглоедах във въздуха за Нами и Тенсай. Кръжаха на широки кръгове в небето. Излязох от водата и се покачих на стръмната скала. Късите ми панталонки бяха вир вода както и потничето 'Леле добре че съм в черно' помислих си с усмивка покатерих се на високата стена и облякох дебелата роба за да се сгрея. Натиснах леко брошката:
- Алооо.... - провлачих по брошката - Как сте на Северната стена?
Попитах още преди какъвто и да било отговор да дойде
- Добре сме всичко е наред... - чу се глухия отговор на Шики - ти как си говориш странно?
- А нищо ми няма малко поплувах - засмях се и взех добрия стар бинокъл
- Плувала си?
- Опа... ти да не си помисли, че е за забавление... съвсем не господинчо! - засмях се при изсумтяването му за последната дума - Оглеждах района и под водата не забравяй че Аюми още не се е появила за да поеме тази задача все пак тя владее водата.
Не знам защо очаквах някакво съчувствие или похвала за двойната си работа от страна на Шики, но както винаги останах разочарована, защото той тихо изсумтя
- Трябва да вършиш собствената си работа не да прикриваш пропуските на приятелките си!
- А по дяволите нали трябва да се наблюдава и този район или забрави! - заядох се аз
- Не въобще не съм забравил, но май ти забравяш че притежаваш воден елементал, пусни нея да изледва
- Ти луд ли си? - гласът ми беше пълен с негодувание - Виа е още малка може да реши, че някой от подводните топли гейзери е много готин и да се убие на горещината - усещах как бързо дишането ми се учестяваше а по лицето ми плъзваше червенина
- Не съм луд а предпазлив Пазителите са затова! А колкото до другото мисиите изискват жертви, така или иначе с елементалите рано или късно се случва нещо трагично
- О! Мътните да те вземат и ТИ ли? Хъх Все тая извини ме ще се обадя да докладвам след час
Връзката първа прекъсна от другата страна остана само глухата тишина. Взех отново бинокъла и го насочих към далечината

''Хайде Аюми''повика ме за 50 път Айдоу ''другите са на мисии от кои знае колко време а ти още седиш пред огледалото''въздъхна отчаяно той. ''Не можех дас е ява с ужасния си вид на мисията трябваше да се приведа в ред''ухилих се аз и си сложих гланц''сега вече съм готова''казах доволно.''Да все едно ако има някакво нападение враговете щте гледат дали си с гланц''подметна той и не можа да продължи''ти какво намекваш ,че трябва да излезна във вид на вещица само за да съм там на време ли''ядосах се аз.Когато ставаше въпрос за външен вид бях много раздразнителна и момчето срещу мен явно го забеляза защото веднага започна да се смее нервно.''Не...не това имах предвид,хайде да тръгваме.

След по-малко от 10 минути бях стигнала до мястото отредено за мисията ни,където видях и Ши-чан,която беше явно ядосана ''здрасти Ши к'во става''сумихнах се приятелски на момичето срещу мен''


(ъм...тед не ми отхапвай главата знам че искаше да пиша отдавна ма сега смогнах ''МИР" яна-чан и за теб се отнася)

"Време беше да се появиш!" беше единственото, което казах за първите 5 мин преди да доогледам каквото оставаше с бинокъла. Видях че Аюми доста старателно се е приготвила за мисията и отсякох
"Твоя периметър е във водата Аюми! там има водолазни костюми. Облечи по дебелото горнище скоро ще стане пладне и водата ще застуди пък и приливът ще наближи..." изправих се и започнах да оглеждам с бинокъла периметъра от другата страна. Почуках по брошката
"Аюми се появи.... въпреки че сиг вече си разбрал..." казах 'той всичко разбира' въздъхнах на ум "периметърът е чист.... Край...." пуснах ръка от брошката и продължих да зяпам напрегнато през бинокъла

''Ъм ... не мисля че водолазния костюм ми е нужен точно на мен'' казах и се хвърлих надолу във водата,където започнах да права пируети докато обикалях,за да проверявам местността.Гледах да се спася по-бързо от сушата защото Ши изглездаше ядосана,а не ми се искаше аз да го отнасям и без тва и бях дала повод да ме убие след като закъснях толко.'Добре поне,че предвидих и сложилх водоустойчив грим'похвалих мислено себе си.

(не се превъзнасяй все пак си човек а водата е студена и можеш да измръзнеш в даден момент)

Дълго зяпах в пространството толкова, че ме заболяха очите да се взирам отидох до чантата си и измъкнах един триъгълен сандвич. Захапах ъгълчето и задъвках с нежелание. Вече ми писваше да седя на едно място. Потупах брошката
"Нами не ти ли се издуха мозъка вече там горе" гледах я как обикаля на широки кръгове
"А и Тенсай не се ли умори вече час и половина кръжите... ъм искаш ли малко смяна тъкмо ще похапнеш?" попитах и започнах напрегнато да чакам отговор

Наслаждавах се на гледката и новите сетива, които ми даваше частичното сливане с Тенсай-теки. Почти не чуж какво каза Ши-чан по брошката, но се усетих и се засмях. Докоснах брошката и й отвърнах "Какъв мозък? Него отдавна го няма!" погледнах надолу и направих знак на Тенсай-теки да се приземи при приятелката ни "Почивка"
"Не съм изморен" заяви драконът ми "Драконите можеме да летиме без почивка много дълго време"
"Но въпреки това" усмихнах се аз като слизах от гърбът му "мидях че Аюми най-накрая се появи" засмях се аз като приседнах до приятелката си и извадих малко храна от чантата си "Дано не й е студено във водата"

"Не се безпокой много твърдо и уверено ми заяви, че няма нали я владее НО все пак сме хора да не се превъзнася толкова..." гласът ми премина в раздразнение затова замълчах за да не кажа нещо за което ще съжалявам.

Направих няколко обиколки и се показах на повърхноста.Видях Нами в небесата и и помахах след което излязох от водата

Хапнах малко и се изправих
"Писна ми да седя на едно място. Ще тръгвам" съобщих на Ши-чан докато се протягах "Последно ти ли поемаш небесата?"

"Ами както решиш ако Тенсай е починал продължете така или иначе нареждането беше да остана на стената. Тия хора държат да ме уморът от скука на тая стена " въздъхнах и се изправих "Ще се разходя по протежението" стената беше къса от едната страна но продължаваше с остър завой там където скалите се врязваха дърбоко в морето

"Ако ти не си го направиш интересно няма кой друг да ти го направи" ухилих се аз и също станах. "Ще се видиме по-късно"
Качих се на гърбът на Тенсай-теки и той отново се издигна във висините.
"Ако днешния патрул е толкова скучен за Широтсуки, то не знам как ще понесе идните патрули" каза ми Тенсай-теки
Засмях се и насочих поглед към приятелката си при морската стена "Хайде стига бе, ще си намери някво занимание. Ние си намерихме.... което ми напомня, ако нямаш нищо против де, да продължиме със заниманията си"
Тенсай-теки само изпуфтя и аз активирах магията на сливането

От няколко дни вече патрулирахме околностите на Академията без да се случва нищо интересно.
`Това почва да ми омръзва` помислих си за пореден път `Поне да си бяхме намерили някой нов пазител със сестра ми.... Като се замисля, Нами има най-много пазители от цялата група... искам и аз така...`
Със сестра ми Мики отново патрулирахме горите в околноста. Този път с нея се придвижвахме заедно докато Сато и Нострадамус патрулираха някъде другаде. Придвижвахме се тихо и се стараехме да се сливаме с околността, за да сме малко по-трудно забележими. Даже се бяхме облякли с камуфлажни дрехи... въпреки, че Мики смяташе това за малко глупаво. Една от малкото ни разлики бе точно в това - аз си умирах за камуфлажни дрехи, а тя - не. Но какво да се прави - не сме перфектни копия...
Този път бе наш ред да поемеме нощното дежурство. Честно казано предпочитах да патрулирам нощем - по-забавно е.
Кофти тръпката бе, че скоро не се бяхме виждали с момчетата... От всичката тая работа с дежурствата, училище и всичките останали глупости не ни оставаше време да се видиме извън часовете. Добре поне, че имахме някои общи часове, че иначе сигурно щях да откача.
Тъкмо се бях отнесла в мислите си, когато Мики ме прекъсна и ми заговори чрез брошката си. `И днешното дежурство се очертава да е като предните...`
`Да - скучно и безсмислено` отвърнах й аз
Бяхме се разделечили малко една от друга, е, не много - бяхме на около 200м разстояние. В един момент ни бе хрумнало, че така ще е една идея по-добре, защото покривахме малко по-голяма площ.
`Скоро трябва да се връщаме` каза Мики `Наближаваме края на гората, а от там нататък вече не са земи на Академията.`
`Искаш ли за разнообразие да провериме какво е положението натам? Ако някой ни спипа ще кажеме, че сме забелязали странни светлини и сме отишли да видиме откъде идват.`
`Ама Алекс, там наистина има странни светлини` информира ме Мики `Ела да видиш`
Бяхме стигнали края на гората, но все още се криехме в плътната сянка на дърветата. Днешното пълнолуние ни позволяваше да огледаме добре поляната ширнала се пред нас.
Приближих се тихо до сестра си и се загледах към мястото, което тя ми сочеше. В далечината, точно в другия край на поляната, където почваше една малка горичка, проблясваше светлина.
"Прилича на лагерен огън" каза ми Мики и ми подаде бинокъла, с който досега бе наблюдавала примигващата от време на време светлина.
"Кой би лагерувал тук по това време?" учудих се аз и погледнах с бинокъла "Не си вижда много добре, но определено е огън..."
"Най-близкото село е на няколко мили от тук." Мики бе разгърнала една карта на околноста и я разглеждаше с помощта на едно фенерче-ключодържател. "Ние сме ето тук" каза тя посочвайки една точка от картата "Предполагаемият лагерен огън е някъде тук, а село Беловретен е чак тук." продължи тя посочвайки всяко едно от изобразените места на картата "Точно зад тази малка горичка отсреща има една река, която след миля и малко се влива в морето."
"Където патрулират Широтсуки и Аюми ли?"
"Точно там"
"Дали се вижда и от там този огън?"
"Едва ли. Все пак говорим за миля и нещо, а ние сме на около..."
"500 - 600м" прекъснах я аз
"Да" кимна Мики
"Което означава, че огънят не е прекалено голям,..."
"Но не е и малък"
"За теб не знам, но аз отивам да проверя какво става там" казах аз и се изправих тръгвайки предпазливо напред.
Мики се изправи до мен и ме хвана за ръката "И аз идвам, но преди това имаме малко работа"
"Каква?"
"Като за начало си извади оръжието, просто за всеки случай. После трябва да информираме някое от момичетата, за да знаят къде сме и ако трябва да ни се притекът на помощ"
Кимнах в знак, че съм разбрала и извадих меча си близнак, същия като този на сестра ми. "Кажи на Нами. Тя лети с Тенсай-теки и ще могат да ни припокрият"
Мики се оттегли, за да съобщи на Нами за намеренията ни, а аз огледах по-обстойно околността. Нямаше начин да успееме да се промъкнеме незабелязано през поляната - почти нямаше места за прикритие, а малкото, които ги имаше, бяха прекалено раздалечени едно от друго.
"Кофти, но ще трябва да заобиколиме ако не искаме да ни видят" казах на сестра ми, когато тя отново застана до мен


(( Очаквайте продължение Скоро не бях писала, за което се извинявам, но обещавам да наваксам ))

(( ето го и продължението ))

Заобиколихме поляната промъквайки се възможно най-тихо. Криехме се където имахме внъзможност.
Скоро наближихме лагера, за да откриеме нещо интересно:
"Ама това не са ли троли?" попита ме Мики като огледахме няколкото същества насядали около огъня.
"Мда" отвърнах аз "Голями и определено прилично грозни и смрадливи"
Тролите бяха 6 на брой, с доста масивни ръчно изработени бухалки. Единя даже имаше и секира.
"Хич не ги бива в изработката на оръжия. Даже и бронята им не струва. На мен ли ми се струва или е направена от някакъв вид кожа?"
"Кожа е..." каза Мики преглъщайки трудно "И то от ларедо"
"Чакай, ларедо не са ли пазители?"
"Да, но също така са ценени и заради трудно пробиваемата си кожа"
"Майната им и на тъпите троли" изругах приглушено "Какво ще правим, не може ей така да си тръгнеме"
"Чудя се какво ли правят толкова близо до Академията?"
"Просят си боя това правят!"
"Алекс, по-тихо, може да ни чуят"
"Голям праз ако ни чуят. Ще им кажеме да си вървят по живо, по здраво след като ги разпитаме какво правят тук. Ако не съдействат ще им сритаме задниците"
"Все още нямаме уважителна причина да ги нападаме"
"Притежанието на драконови яйца достатъчно добра причина ли е?" посочих двете драконови яйца стоящи близо до огъня "а като гледам може и скоро да се излюпат"
"За какво са им драконови яйца?"
"Мики, да ме прощаваш, ама задаваш твърде много въпроси" изсъсках аз "Това е велик шанс и ад няма да го пропусна!"
"Шанс за какво?"
"За това и ние най-накрая да се сдобиеме с дракони!"
"Но..."
"Никакво но! Отиваме там, убиваме тролите и взимаме яйцата. За всеки случай ще ги и преджобиме, за да провериме дали не крият и още нещо"
"Алекс, ние двете не сме достатъчно силни, за да повалиме 6 трола! Та те са поне 2м високи!"
"Ще викнеме Сато и Нострадамус. Нострадамус ще се погрижи за яйцата, а ние останалите ще се погрижиме за тролите"
"Това не ми харесва. Нека извикаме още някой да ни помогне"
"Достатъчно силни сме. Можеме да се справиме и сами! Пък и нямаме време да викаме другите. Какво ще правиме ако тези идиоти решат, че са гладни и си направят омлет от яйцата?!"
"Алекс те вече са яли!" изсъска ми Мики и посочи някакви кости захвърлени настрани "Не се прави на велика, а вземи и викни другите"
"Това не са ли човешки кости?" промълвих заглеждайки се по-внимателно в купчинката
"Не съм сигурна, че тролите се хранят с човешко... да си чувала някакви съобщение за изчезнали хора?"
"Не, но предполагам, че ако е имало то поне намерихме изчезналите..." Мики ме изгледа въпросително и аз й посочих двете човешки глави, търкалящи се малко по-настрани от останалите кости "Казах ти, че са човешки"
Мики пребледня и извърна поглед "Ще повърна..."
"По-добре недей, само ще им привлечеш вниманието"
"Какво ще правим?"
"Вече ти казах - викаме пазителите и нападаме"
"Алекс те ядът човешко месо"
"Мики ако не ги избиеме ще изядът още"
"Те са големи и силни!"
"Каето е най-голямата им слабост - бавни са. Пък и тъкмо са вечеряли тъй че ще се движат още по-бавно. А и виж ги какви са - надали имат достатъчно мозък в главите си, за да предвидят всеки наш ход"
"Ако ме убият ще се върна от отвъдното и ще ти сритам задника!4
"Само така те искам" засмях се аз и прегърнах сестра си
Изкочихме от храстите и докато Мики призоваваше пазителите ни аз се юрнах напред и с един замах прерязах гърлото на първия изпречил се пред мен трол.
"Пък и имаме елемента на изненадата!" подвикнах на Мики
Секунди по-късно Сато се появи зад гърбът ми и се нахвърли с диво ръмжене върху един от тролите. Забелязах с крайчеца на окото си как Нострадамус прелита над цялата тази бъркотия и се насочва към двете яйца. Но явно тролите не бяха чак толкова тъпи, защото един от тях стоеше и пазеше още неизлюпените дракони.
"Да му се не знае" ядосах се аз и се втурнах да помогна на Нострадамус "Сато прикривай Мики!" викнах на вълчицата докато тичах към другия край на малкия лагер
Двама от тролите вече лежаха мъртви и скоро към тях се присъедини още един, но въпреки всичко оставаха още толкова.
А и тъпанарите се движеха доста по-бързо от колкото си мислех, че могат, но пък се оказаха доста тромави. Ударите им биха били много опасни ако не бяха толкова хаотични и зле насочени.
Привлякох вниманието на трола дето пазеше яйцата и Нострадамус успя доста бързо да ги измъкне едно по едно.
Тъпия трол така го накарах да отстъпва назад, че той дори и не забеляза как в един момент стъпи точно в средата на огъня.
Надали го заболя особено много, защото тия гадове имаха доста дебела кожа на краката си, но определено бе достатъчно, за да го разсее, а и на мен само това ми трябваше.
Разсякох смрадливеца през средата на гърдите.
Когато се огледах Мики и Сато тъкмо довършваха противниците си.
"Тия гадове имат отвратителен вкус" оплака се Сато
"Благодаря за помощта" усмихна й се Мики, а аз се стрелнах към Нострадамус и яйцата"
"Как са те?" попитах аз пазителя си
"В чудесно здраве, млада госпожице" усмихна ми се той и кацна на раменете ми
"Радвам се" ухилих се аз и избърсах потта от челото си
Мики дойде при мен и докато аз галех Сато и Нострадамус тя взе едно от яйцата и го огледа "изглежда, че скоро наистина ще се излюпат"
"тогава аз си заплювам тъмно синьото!" засмях се аз и грабнах другото яйце
"Да изчезваме от тук. Трябва да информираме другите за случилото се" Мики се изправи, но дори и за миг не остави златисто-оранжевото яйце да напусне прегръдките й

Чух съобщението на Мики и с Тенсай-теки на секундата се насочихме към тях.
Бях доста далеч, за да мога да им се притека на помощ.
"Дано само се справят" промълвих аз докато дракона ми летеше към близначките
Активирах частичното сливане, което след многобройните тренировки бе започнало да става много по-лесно. Зениците ми се свиха и придобиха същата котешка форма като тези на Тенсай-теки
Огледах околността и забелязах светлината долитаща от огъня, за който ми говореха момичетата. Забеляза се и движение, но когато вече кръжахме точно над мястото ясно се виждаше, че близначките си бяха свършили добре работата
`Излезте на поляната` казах им аз и насочих Тенсай-теки надолу. Дракона кацна леко и аз скочих на земята, чакайки момичетата да се появят

`Идваме` казах на Нами и кимнах на всички да изчезваме
Преди да напуснеме тролския лагер Мики изгаси огънят им, за да предотврати потенциален пожар.
"Нами!" викнах аз и се затичах към приятелката ни
"Алекс, по-тихо!" скара ми се Мики, когато се присъедини към нас "Може да има още троли наоколо!"
"Съмнявам се" каза Сато след като се настани на земята близо до нас и започна да чисти козината си от полепналата по нея тролска кръв "Не надушвам нищо"

"Може ли да ми обясните какво се случи?" помолих аз
Тенсай-теки само ме побутна леко с масивната си моцуна и отлетя да огледа по-добре терена
"ранени ли сте?"

"Споко Нами, всичко е под контрол" засмях се аз "Виж вече и ние си имаме дракони!... Или по-скоро ще си имаме, когато се излюпат"
Мики изглежда забеляза, че в момента мен малко неща можеха да ме заинтересоват повече от яйцето намиращо се в ръцете ми и затова разказа на Нами подробно за всичко случило се до момента.
"За наранявания не се притеснявай" продължаваше да говори Мики "Здрави сме като изключим, че мев малко ме одраскаха, а Сато я ритнаха"
"Но аз съм здрава вълчица и нищо ми няма" засмя се Сато и застана до мен
"Супер си" засмях се аз и я гушнах

"Радвам се за вас" усмихнах се аз облекчено "Ще трябва да информираме някой от по-горните курсове за случилото се, но предполагам, че ще ви позволят да задържите яйцата"

"И ние на това се надяваме. Заслужихме си тези дракони"
"Алекс, ставаш нахална. Просто си вършехме работата. Това дали яйцата ще ни бъдат поверени не зависи от нас"
"Работата на един ученик е да учи, а не да се бие с троли и тем подобни"

"Не се карайте, не се карайте" прекъснах ги аз "За момента мисля,
че е най-добре да идете да си починете. Съобщете на някой за станалото и си починете. Аз ще се погрижа за телата на троловете. Може някой от учителите да иска да ги огледа"