Драконовата Академия

Изгледах Ши-чан намръщено и после й се изплезих "Какво да направя като Нострадамус ми изяде бананите!" оплаках се и взех парчето, което ми предложи Нами "Мерси"
"Извинявам се за непристойното си поведение, но бях гладен... "

"Не се притеснявай приятел" казах смеейки се на Нострадамус "Тук имаме толкова храна че да изхраниме цял батальон!"

"Хей ако още някой си резне или чупне от неготовото месо ще остане без ръце най малкото." казах аз със сериозен тон след като и Нами си взе
"Тази вечер аз готвя и докато готвя никакво приблолижаване до храната. Когато вие решите да готтвите определяйте собствени правила ТЕЗИ са моите" Шики се изкиска зад мен и аз му хвърлих мрачен поглед
"Ти пък какво се хилиш?!" попитах раздразнено
"А нищо просто проблема е че повечето тук могат да готвят ежедневните неща, но не и тези за оцеляяване имам в предвид че яйца не могаат да се варят на такъв огън. Аз лично нося повече консерви защото не готвя и май ще се наложи ти да готвиш, което е лошо за останалите като вземем предвид заканата ти." искиска се отново и отиде при Сарай.

"Благодаря за добрата ви воля млада госпожице, но сега бих искал да се прибера в гривната, малко съм изморен " каза Нострадамус и се върна обратно в гривната ми
"Той не е ли чувал че яйца могат да се изпържат и на нагрят камък?" учудих се аз

"Вие луди ли сте бе ако чак толкова не ви се яде месо печено на огън и искате малко разнообазие - аз нося тенджера и тиган." казах сериозно "Чантата ми може и да изглежда малка и почти празна, но всъщност има магия и в момента в нея има адски много неща...."

"Батальон какъвто сме!" подхвърлих на Алекс "А и Алекс, Нами вие не сте единствените гладни просто другите гледат да не се въртят около огъня предвид заплахите ми, което не означава че и вие няма да останете без вечеря ако продължавате да я изяждате по преди да се е сготвила"
"Те могат да се изпържат но не и да се сварят защото повечето само това могат да направят" подхвърли Шики

"Пука ти" засмях се аз и седнах малко по-далеч от огъня щото ми стана жега "Пък и Ши-чан има една грешка в изчисленията ти - логично е че ще останеме без вечеря та нали ще сме я изяли."

"Вярно вярно" засмях се и седнах до Алекс "Но споко повече няма да ти пипам яденето поне засега."

"Нямам грешка Алекс имаме достатъчно запаси няма да позволя да гледате как останалите се хранят а вие да сте изяли по рано, но пък от друга страна ще ви дам по малко отколкото на другите защото вече сте взели полагащата ви се дажба" казах аз и свалих черната роба с която бях днес останах по потниче с тънка презрамка през врата на която се мъдреше закачена брошката от директора.
Когато храната стана готова раздадох шишовете с месото което беше добило леко групката и апетитна коричка. Сарай остави оръжието и с благодарност ми кимна пое шиша и директно започна да яде без да реже месото
'Боже заприлича ми на същински хищник' когато видя въпросителния ми пооглед констатира
"Така е много по вкусно" послушах съвета му раздадох останалите шишове и лакомо захапах направо без да режа месото на парчета

"Готино потниче, Ши-чан!" усмихнах се като я видях
"Момичета, с Алекс се чудехме има ли някакъв начих да комуникираме и помежду си с тези брошки а не съм с отредения ни съотболник" каза Мики щом видя блошката на Широтсуки

"Не знам нищо по този въпрос" казах аз след като преглътнах поредната хапка. Останалите от групата които си нямаха на понятие за какво говорим просто си замълчаха

"Трябва да има някакъв начин" казах и поех моя дял от месото от Ши-чан "Трябва да питаме директора като се прибереме"
Захапах месото и откъснах масивно парче.... но като се огледах забелязах че повечето от момичетата ни гледаха малко странно.
"Как могат да ядат направо от шиша? Това е толкова невъзпитано!" чух да коментира някое от момичетата
Ухилих се до уши и с още по-голям кеф захапах месото

Забелязах как ни гледат другите и се изсмях "Малките госпожички ще си изцапат чистите ръчички ако ядят варварски като нас"
"Техен си е проблема" усмихна се Мики и си ръфна от месото

((отивам до магазина след 5 мин 10 най много се връщам))

"Ооо не дай боже пък да си изцапат хубавите дрешки" засмях се с Алекс

"Е не ги съдете много строго и аз ще умра ако си изцапам дрехите.... по простата причина че мразя да ПЕРА!" казах през смях "Но Сарай благодаря така наистина е по вкусно" Китсуне момичето лисица погледна всички момчета после и нас остави камата си и отхапа като почна да кима одобрително

"Нямам нищо против да пера стига да нее на ръка." засмях се "Пък и ето вижте, не смеединствените дет имаме добър апетит" кимнах аз към Хатсуне и Мила, които се бяха присъединили към Китсуне
изядох набързо месото и отидох да си измия ръцете при близката рекичка - водата бе малко студена, но щях да го преживея

"Нямам нищо против прането на ръка ама само ви моля не ми давайте да чистя прах че като серазкихам и нямам спиране" засмях се аз.
С Мики също приключихме доста бързо с хапването и след като се измихме тя извади спалните ни чували и си легна а аз останах да си говоря с момичетата

(( отивам до си гледам филма ще пиша по-косно ))

Последвах примера на останалите и отидох да се измия в реката. Потопих ръце до лакти когато усетих нещо да се увива около тях се дръпнах рязко. Когато го изкарах на сушата съществото пронизително изпищя и започна да се развива, плясна обратно във водата и със сладък гласец каза
"Мама" беше синьо-бяло и много мокро. Момичетата вече се бяха върнали при огъня и се чудех дали да ги извикам

стоях тихо и слушах пукота на дървата в огъня, действаше наистина успокояващо. Нами нещо се умълчала а Широтсуки още не се бе върнала от реката.... Погледнах нагоре към звездите и се усмихнах `Поне вече не можеме да се оплачеме от скучен живот` помислих и отново смъкнах поглед към огъня и Нами

Лагерът вече бе започнал да притихва.... логично - отдавна бе минала полунощ, нуждаехме се от малко сън.
Огънят пак ми играеше номера... отново виждах онова същество, но този път по ясно от всякога. Голямо двуглаво....
"Сигурно наистина много ми се спи..." промърморих и разтрих очи
"Съвсем нормално е да ви се спи, красива госпожице" каза някой зад мен и като се обърнах забелязах че е Аксел. Момчето просто ми се усмихна и седна до мен "Здравей, аз съм Аксел."
"здрасти, аз съм Нами и честно казано имам чувството че те познавам" отвърнах му кротко
"Как така?" попита ме той
"Повечето от тук присъстващите момичета доста те обсъждаха по едно време"
"Надявам се само добри неща" каза Аксел и една `съблазнителна` усмивка се появи на лицето му.
Реших за по-тактично да оставя това без коментар. Аксел забеляза че предпочетох да не отговарям и реши да промени темата "Слушай, не че искам да се мешам или нещо подобно, но преди малко като бяхме отишли с момчетата за дърва, Дийн каза някои доста обидни неща за теб"
Това вече ми привлече вниманието "Като например?"
"Че си била безобидно питомно коте, което се давало на всеки срешнат и други подобни, но аз му казах че изобщо не е така и че ти изобщо не си такова момиче" отвърна ми Аксел и поклати глава

"Не вярвам, че Дийн би казал подобно нещо" казах на Аксел "Дийн не е такъв тип"

"Не искам от вас д ми вярвате." каза Аксел спокойно и сви рамене "Но и близнаците се изказаха малко нередно за вас"
`откога станах аз безобидно питомно КОТЕ!!!!?` чудех се аз и огледах лагера за Дийн, но него никакъв го нямаше

"Какво с казали тия идиоти?"