Драконовата Академия

Аз не слушах много разговора на останалите, но от целия смут разбрах че момчетата са бръщолевили нещо за нас не знаех каква е ситуацията затова си мълчах по въпроса

"Аюми изглежда Нами е на лоиката мълчанието е знак за съгласие..."

''дам явно''въздъхнах аз''нещо тук не е наред,ще ми помогнеш ли да разбера какво''

"За вас не знам, но и аз съм на тази логика" казах на Аюми и Ши-чан докато изчаквах Нами да ни настигне, а Мики само кимна с глава "Призднавам че не е точно потвърждение, но те и не го отричат! Какво може да помисли човек тогава!"

Настигнах близначките и ги хванах подръка заставайки посредата "И сега накъде?"

"Разбира се. " отговорих "Момчета елате тук... веднага" казах със строг тон "Искам обяснение"
Близнаците седяха с наведена глава, Шики гледаше злобно към Аксел, а другите се правеха на леко разсеяни

"Като за начало - по-далеч от тук" казах и се запътих към отсрещната част на гората, към мястото където бях открила Нострадамус

Дийн не обърна никакво внимание на Широтсуки, а се обърна и зачезна нанякъде оставяйки се на краката си да го отведат където и да е...........

Загледах се в голямото дърво, което стоеше пред мен. "Хубаво местенце" казах и се покатерих на дървото настанявайки се удобно сред клоните му.....

Затичах се след Ши,като казах да разберем нямах предвид веднага да излети натам.Момчетат бавно и славно започнаха да се събират около нас''е кво става попитаха в хот''.''Ние ще ви попитаме нещо и вие ще ни отговорите''казах изрично аз

Момчетата стояха пред ши-чан и мълчаха впили поглед в земята. Каору седна по турски и скоро Хикару последва примера му.
"И да кажеме каквото и да е някой би ли ни повярвал..." измрънкаха тихо те



"Знам че е хубаво - тук срещнах Нострадамус. Беше се скрил сред клоните, точно така както и ти сега, Нами" засмях се аз
Мики седна върху един от подаващите се корени и се загледа в звездите подаващи се измежду клоните на вековното дърво

''Да предположим че аз и Ши ви вчрваме,ще ни кажете ли какво се случи''измънках като под носа си

Поседях горе, поседях и накрая вече откачих и извиках ядосано "По дяволите, така не се издържа! Мразя да съм в депресирано настроение! Някой да ми даде някво занимание щото иначе рискувам да откача!"

"Почвай да броиш листата" отвърнах свъсено и се тръшнах на земята.


"Вярно е че малко се сбихме с Аксел..." започна Хикару
"Но не е вярно че сме говорили лоши нещо за вас" продължи Каору
"Пък и когато си тръгнахме, той беше в много по-добро състояние от това в което се появи в лагера" довърши Хикару

"1...2...3...4...5...6...7...8...9..." започнах аз и с всяко изброено число откъсвах по едно листенце и го мятах на главата на Алекс "Но се опасявам че ако ме оставиш да се занимавам само с това в един момент това дърво ще остане без листа а ти ще си напълно зарита" засмях се аз


Дийн се разхождаше безцелно до един момент в който не чу гласове недалеч от него...... по някакъв начин се оказа че е заобиколил лагера и се бе озовал точно при Нами и близначките. Без да взига шум той се приближи и се заслуша в разговора им.

(( Twin_style ти нищо не забелязваш че ли ))

"Аре стига де!" скарах се аз на Нами и я замерих с едно близкостоящо камъче макар и да не я уцелих

(( споко сляпа и глуха съм ))

"Стига Ши наистина ли вярваш че бихме наговорили такива неща за вас" избухна неволно Шики
От гривничката ми се обади гласчето на малкия елементал "Те... не... лъжат..."
"Ей малката от къде знаеш?"
"Моя способност..." тя се засмя радостно
"О това е супер. Тогава какво ще кажеш за думите на Аксел?"
"Те... лъжа... той лъжец..."

''Сега и изведнъж и на мен ми се прииска да го пребия''помислих за момент и попитах''кога се бихте с него,трябва да докажем и на другите че е лъжец,се някой трябва да е видял как е получил нараняванията си''

"Няяяя ни моеш да ме улучиш!" засмях се аз и се изплезих на Алекс а за по-сигурно се качих още по-високо в клоните на дървото и се скрих от поглед

"Знам едно заклинание за истина, но едва ли ще успея да му го приложа докато е буден, а като заспи има опасност" но въпреки това. А Нами едва ли ще повярват на малката Виа твърдят, че този вид пазители са глупави..." започнах да въртя гривната си

"Нямаме си и на идея какво е станало с тоя изрод!" викнаха близнаците в един глас
"Не сме му направили нищо чак толкова особено...."


"Нами, аре стига де!!!!" засмях се и аз "Слизай долу преди да си се пребила!"
Мики продължаваше да гледа към небето, но аз не забелязвах сълзите стичащи се по бузите й, бях прекалено заета с разправията си с Нами, за да забележа каквото и да е.....

''Няма ли да е по-лесно просто да си кажете че не сте направили всичко това''попитах аз.
''Не няма да им повярват''обади се най-сетне Айдоу''момичетата вярват на Аксел,така че трябва той да признае че е излъгал,но да няма подозрения че вие сте го накарали да каже това''въздъхна накрая той
''Кеде е Дийн,нямаше да е зле да ни помогне малко и той''обадих се отново аз

"Момчета разбрахме, не сте направили нищо, но трябва да докажем на Нами и близначките истината пък въпреки това оставам скептична. Шики ти си способен на всичко така че нищо няма да ме учуди"
Шики остана разочарован от мнението на Ши, не му пукаше беше решил, че ще я остави да мисли каквото ще

"Няма да падна, споко" продължих да си се хиля

Дийн забеляза съвсем лекато потрепване на рамената на едната от близначките... Момчето излезе от шубраците и отиде пред Мики клякойки пред нея "Нима наистина мислите, че с момчетата бихме казали нещолошо за вас?" попита той и избърса нежно сълзите на Мики "Вярно е, че се сбихме с Аксел, но нито една лоша дума за вас не е излизала от устите ни"
Стоях в дървото и гледах притихнала `Той пък откъде се взе...` помислих си аз
"Нами" каза Дийн и погледна директно към мен макар и аз да бях добре скрита "Повярвай ми...."

"Дийн...." учуди се Мики и се изчерви
"Какво търсиш тук?" изръмжах му аз "И защо да ти вярваме! Вече няма на какво дя вярваме! Защо му е на Аксел да ни лъже всичките?! Да излъже една от нас- ок, но всичките...."

''Отиваме при момичетата''казах аз''трябва да им кажем какво става''като нямахме план трябваше да направим нещо,каквото и да е.В противен случай Аксел можеше да оплете конците още повече

"Алекс, нима смяташ, че ние сме такива?" попита Дийн обръщайки се към нея "Грешиш ако е такова мнението ти за нас, нима близнаците не са ви доказали вярността си безброй пъти.... нима аз не съм ти доказал вярността си, Нами?"
Той отново се бе обърнал към мен и бе вдигнал ръка такя сякаш искаше да поеме моята макар и да имаше поне 4 метра разстояние помежду ни "Нима е толкова лесно човек да ви накара да изгубите вярата си в нас? Ако е така то тогава не ми остава друг избор..." Дийн падна на колене без да отделя поглед от мен "освен да моля за втори шан от мое име и от името на останалите...."
"Дийн...." прошепнах и погледнах към близначките