Драконовата Академия

На Дийн му се искаше да фрасне поне още няколко пъти Аксел, но се бе усетил навреме и се бе въздържал от повече действия... но това не означаваше че няма да държи под око тоя ти. Едно грешно движение и беше аут.

"Пусни ме Ксион! Пусни ме подяволите! Ще го убия това копеле!" за разлика от другите Шики не можа да удари онова влечуго. "Ще те пречукам недорасъл навлек такъв!!!" извика Шики и след секунда от този гняв нямаше и следа отпусна се и Ксион го остави.

После Шики се обърна към останалите изненадани от поведението му "Нито дума за реакцията ми!" отсече тип 'ще си изкарам яда вместо на Аксел на вас ако кажете нещо'

(( това дойде малко неочаквано...... ))

Близнаците стояха мирно и чакаха някой да ги пусне. "Няма смисъл да се занимаваме повече с тоя идиот - ако е достатъчно умен вече ще си е научил урока" Каза Каору
"Добре де, добре де, споко" усмихна се Хикару "нио не сме видяли, чули и т.н., но при едно условия тая случка си остава между нас няма нужда да притесняваме другите с това"

Дийн не каза нищо просто извади меча си и разби решетките задържащи близнаците. Тупна Шики по рамото, взе част от дървата и тръгна към лагера безмълвно

Близнаците последваха примера на ДИйн и затъркаляха няколко трупи за сядане към лагера. "Пич не помня кога за последно избухнахме така..." оплака се Хикару
"Не знам ама тоя ще си изпати и ние сме му най-малкия проблем - представяш ли си как ше реаргират момичетата ако ги нарече в очите им `кобили`?" засмя се Каору
"ще бъде късметлия ако се измъкне само с някой липсващ крайник" засмя се Хикару
"Да бе" прихна брат му "Мен ако питаш ще е касметлия ако се измъкне жив като цяло а не само с някой или друг липсващ крайник"

Тъкмо Ксион отслаби решетките и Дийн ги счупи 'Пфиу добре че отслабих контрола иначе щях да се озоря с тоя удар'
"Дадено отговори Шики. Аз ще се погрижа това магаре да не каже нищо." отсече хвана наръч дърва и тръгна след Дийн
Артур излекува видимите рани на Аксел и тръгна след тях а Аксел се завлачи след тях

(( хора аре чао утре ще пишеме пак ))

((ЧАО ЧАО!!!))

(( сори теди ама смятам да се възползвам от липсата ти за да поконтролирам малко героичетата ))

Когато Артур видя че Дийн и другите се бяха отдалечили на достатъчно разстояние той дръпна Аксел за ръката и му прошепна но с твърд глас "Не се закачай с тях и приятелките им. Може да си изпатиш и следващия път нас да ни няма за да те оттървем."
"Ха" изсмя се Аксел "Те просто ме свариха неподготвен иначе можех да ги сритам без проблеми. Пък и не се нуждая от глупавите ти съвети и защита - ще правя каквото си искам и с която си искам!"
Аксел се изплъзна от хватката на артур и тръгна към лагера....

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Забелязах как момчетата се върнаха с дост дърва. Явно огънят щеше да е доста голям. Единственият, който не донесе нищо със себе си бе онзи Аксел....
Онази Мила явно бе с огнен елемент защото само щракна с пръсти и купчината дървета пламнаха на секундата. Знаех си че не трябва да се закачам с другите - не само бяха по-голями от нас, по-силни, но и имаха по-голям опит.....
Загледах се в огъня оставяйки топлината му да ме облее цялата. Много обичах да се взирам в огъня - виждах какви ли не фигури, понякога битки, понякога други неща.... в момента виждах как в пламъците се заформяше изображението на някакво същество.... колкото по-силен ставаше огънят толкова по-голямо ставаше съществото, но изглежда никой освен мен не го забелязваше
(( как израства животинката спрямо самия огън))

Явно този път наистина прекалявах с това да си въобразявам разни нища. Но пък огънят наистина бе прекрасен, защото пламъците му се извисяваха до видочината на повечето от дърветата наоколо...
На Локи явно не му се говореше и аз извадих магическата ми книга и я отворих с молбата да ми даде да чета някоя фантастика. Имах нужда от нещо за вършене... скоро обаче се унесох в книгата, тя ми бе предоставила доста интересен роман за някакви джудета и елфи и хора, имаше дракони, зомбита и какво ли още не - точно в стила в който обичах да са ми фентъзи книгите.... макар че нямаше много смисъл да чета приказки за магия и вълшебства след като в момента бях заобиколена от тях... моят живот се бе превърнал в една приказка. Отместих поглед от книгата в ръцете ми и се усмихнах блажено.
Като погледнах отново към огъня пак забелязах онова същество... но този път май бяха станали две.... или бе едно но с две глави....
`Трябва да престана да си въобразявам разни неща, че почнвах да прекалявам и да се взимам насериозно...` помислих си и извадих от чантата ми нещо за хапване.

(( хора само да отбележа че само аз виждам съществото в огъня...... ))

(( ок ок нищо не виждам ))

Отидох при Мики и седнах до нея на земята, но с гръб към огъня. Близнаците се бяха върнали и сега само се въртяха около нас, но без да ни заговарят. Честно казано и ние със сестра ми нямахме намерение да ги заговаряме, така че това не ни бе проблем.
"Алекс, още ли си ядосана?" попита ме Мики
"Да..." отвърнах и продължих да се взирам в тъмнината на гората
"Технически погледнато момчетата нищо нередно не са направили..." тъжно каза Мики
"И все пак с теб се чувстваме предадени, нали?"
"Да..."
"и сега какво?"
"Нищо. Нищо не можеме да направимепо въпроса.... напълно я разбирам Нами... Мен ме бива само в приказки, но не и в действия..."
"Не е вярно, Алекс. Ти не си такава"
"Точно такава съм!" отсякох я ядно и станах "Няма нужда да се опитваш да ме успокоиш, знаеш че като съм ядосана малко неща могат даме накарат да се успокоя, особено когато се ядосвам сама на себе си!"
Свих юмруци и погледнах към близнаците. Те ме гледаха право в очите... по дяволите! Обърнах се и тръгнах право към гората без да се замислям какво може да ме очаква там.
"Алекс!" векна Каору след мен, но чуж Мики да му казва "Остави я, нуждае се от малко тишина и спокойствие..."
Повече от разговора им не чух, бях навлязла в гората и продължих да вървя докато спрх да чувам вряват от лагера напълно. Исках да остана сама....
Скоро намерих едно спокойно местенце под един голям дъб. Свих се в основата му, защитена от вятъра и се загледах към звездите блещукащи в небето.
Чувах как нещо се промъква в короната на дъбът, но не му обръщах прекалено много внимание. Каквото и да беше вдигаше прекалено много шум за да иска да ме нарани.
Оставих настрана мислите за шума и извадих от чантата ми един банана - бях угладняла без дори и да се усетя а сега като бях тук имах възможност да мисля за много неща. Тъкмо обелих банана и се канех да го отхапя, когато нещо се плъзна по стъблото на дървото и тупна на 2 метра от мен.
Подскочих от изненада при вида на малката животинка, но тя се уплаши от рязкото ми движение е скокна настрани.
"Не се притеснявай мъник, нищо няма да ти направя!" казах тихо и бавно протегнах ръка към него "Ела насам, няма нищо. Спокойно." говорех му нежно в опит да го примамя извън сенките за да го огледам по-добре.... приличаше ми на нещо като катерица....
Животинката се приближи бавно и подуши въздуха. Погледна ме мен а после погледна и плодът в ръката ми "Аааа, това ли искаш?" засмях се аз и му отчупих парченце. Протегнах ръка за да му го подам... исках да видя дали ще се усмели да ми го вземе от ръцете.
Живатинката се приближи и чак тогава устпях да забележа, че това не бе обикновенна гадинка а Пачии - потенциялен пазител.
"я виж ти" казах когато гадинката взе плодът от мен "Голям си симпатяга."
За разлика от повечето пачии този имаше крила, които не наподобяваха листа. Неговите бяха като тези на прилеп. Тези пазители не можеха да летят, но използваха крилата си за да се реят из въздуха, ако обаче бяха въздушен тип, те използваха ветровете, за да им помагат да летят. Единственият начин да различиме въздушните типове от обикновенните бе това че крилата им са с малко по-голям размер... странното бе че и те както и драконите имаха способностите да владеят по 2 елемента, така че това означаваше, че този Пачии пред мен владееше не само въздухът, но и още нещо...
"Как се очаква да те уловя след като съм те намерила?" зачудих се на глас "Трябваше да питам някой за това как точно се `ловят` пазителите...."
"Пазителите не могат да бъдат заловени" изцвърка гадината и грабна и останалата част от банана "един пазител сам избира господаря си"
"Е тогава защо сме тръгнали на лов?" учудих се аз.
"Пазителят сам ще избере господаря си, но задачата на господаря е да намери своя пазител."
"Нещо не мога да схвана - ние сме длъжни да търсиме пазителите си, но от тях зависи дали ще ни изберат или не?"
"Точно така - ти може и да намериш някакъв пазител, но ако той не те одобре може и да си изпатиш."
"Злобно...."
Пачиито излапа банана и се загледа в мен "Имаш ли още? "
"Не ставаш ли малко нахален?" попитах го смеейки се, но въпреки това му подадох още един... добре че бях взела повечко.
"Мерси. " изцвърка Пачиито
"Имаш ли си име?" попитах го докато го гледах как за секунци омете и втория банан
"Нострадамус, на вашите услуги "
"Ей колко сме изискани" засмях се аз "имаш ли си господар, Нострадамус?"
" Вече да "
"Ах..." натъжих се аз, мислех да го попитам дали иска да стане мой пазител..... "Е, Нострадамус, беше ми приятно, но вече трябва да вървя."
"Къде отиваш? "
"В лагера, ако се забавя още малко Мики ще се притесни."
"Идвам и аз! " изцвърка Нострадамус и скокна на раменете ми "един пазител не бива да оставя господаря си сам "
"Господаря си, ли?" изумих се аз
"Да! "
"Ама ти нали каза че си имаш вече господар!"
" Да, ти си моят господар! "

(( прилагам снимка на моят нов пазител Нострадамус нека го приветстваме с едно голямо и топло ЗДРАВЕЙ!!!! ))

"Ихихихихи нееее мога да повярвам че тоя Пачии си намери господар..." чу се истеричен ехиден смях зад дънера, при който седеше Алекс до преди минута
"Ти да не се съмняваше в способностите на Нострадамус...?" каза друг по спокоен
"Абе ти на чия страна си!!!" обади се изтеричния глас
"На ничия просто изтъквам фактите" пак спокойния
"Ей я гледай къде махаш с тая опашка!" истерясалия се обади малко по пронизително
"Не забравяй че тази глава е и моя!"
"Да изключително жалко че споделяме това тяло. Абе мислиш ли че при ония ще има месо писна ми от тая мърша.... хиххихи...."
"За храна сме на едно мнение!"
След това гласовете мигновенно изчезнаха и тъмна сянка се прокрадна по един по дълъг път към лагера на малката група.

------------------------------------------------------------------------

Бях застанала най близо до огъня като набучвах едри късове месо от запасите ни на пръчки и ги редях за да има с какво да вечеряме. Шики всякаш покровителствено седеше до мен и от време на време трупваше по някое по голямо дърво във огъня. Сарай беше съблякъл робата си и гол до кръста почистваше и острише оръжията си. Алексий вече беше настроил мандулината си и от нея изтръгваше меки и нежни звуци, които ту преливаха във високи и възторжени тонове ту в ниски и спокойни.

След още няколко страници прибрах книгата в чантата ми и отново погледнах към огъня - съществото, което ми се струваше че е тем вече бе изчезнало. Станах, изтупах роклята си и приближих към Широтскуки "имаш ли нужда от помощ?"

"Не справих се, но остани да ми правиш компания..." поставих пръчките върху нагорешените камъни и суровото месо започна да цвърчи и из въздуха да се разнася приятна миризма "Хора вечерята почти е готова " из хората наредени около огъня се разнесе радостна глъчка която потъна във веселите разговори

Мики явно вече бе започнала д се притеснява за мен, когато се прибрах в лагера и в момента в който ме видя дотича при мен "Алекс, много се забави! Бях почнала да се притеснявам и скоро щях да дойда да те търся!" скара ми се тя
"Имах си причина да се забавя" засмяно й отвърнах
"Каква?"
"Виж!" казах и й показах гривната на която вече висеше камъчето с новият ми пазител.
"Намерила си пазител!?" възкликна сестра ми
"дам, Пачии на име Нострадамус"
"Но това е страхотно!!!" зарадва се Мики и ме придърпа към огъня за да се похвали на Нами и Ши-чан
"Момичета, вижте! Алекс е намерила пазител!" радостно им съобщи тя

"Добре" усмихнах се а когато чух близначките се врътнах учудено "Ама вие кога имахте време да си намерите пазител!?" възкликнах аз "Пу да ви се не знае, действате бързо!"

"Това е супер!" зарадвах се за близначките надявах се и аз да си намеря Пачии. Бързо дръпнах ръкава на робата си и холограмената книга се показа. Пипнах два пъти страниците на книгата и те се прелистиха на страница с различните видове Пачий
"Радвам се за вас и аз искам пачии " показах тревния черно-зелен вид. "Вашият какъв е?"отправих изпълнен с любопитство поглед към Алекс

"Кафеникъв с прилепови крила." казах гордо "Искате ли да ви го покажа, Мики така и така още не го е виждала"
В мигът в който докоснах с пръст камъчето на Нострадамус той се появи и се покатери н рамото ми
"Добър вечер, дами " поздрави Пачиито
"Малко прекалява с изискаността обаче...." оплаках се аз "Но това е поправимо"

"Много е сладък!" зарадвах му се аз
`Нищо специално` изкоментира Лиош в главата ми
`нима ревнуваш задето в момента му обръщат повече внимание на него а не на теб?` засмя се Сора
`Не!`
`Ама не се карайте в мойта глава моля ви се!` засмях се аз на пазителите ми

"Според мен един пазител трябва да се държи дободаващо спрямо своя господар и приятелите му " каза Нострадамус изискано
"Радвам се че си такъв джентълмен, но всичко това не е нужно - ти си ни приятел не иконом!" казах му аз

"Божке колко е сладък и какво му е лошото да е галантен. Щом не можем да намерим галантен мъж в днешно време поне да се осланяме на галантността на пазителите си " казах със смайваща усмивка и поглед с укор към момчетата около огъня които нервно се спогледаха. Направих лек реверанс с ръка защото бях седнала и поздравих пачиито
"Здравей, Пачий..."
"Недей да го отучваш от галантността..." помолих Алекс
"мисля че в това му е чаровността!" усмихнах се когато в очите на Пачиито просветна гордост
"Ооо ама той бил и своенравен!" засмях се отново, наведох се и обърнах пръчките с храната за да се изпекат равномерно

"Съгласна съм за това за момчетата" засмях се
"и аз... напоследък е наистина рядкост да намериш кавалер... но и дамите сме на изчезване.4 въздъхна Мики "Ако се замислите момичетата напоследък станаха много по-нахакани от момчетата...."
"Вие не сте като другите! " изцвърка Нострадамус "Вие сте истински дами и трябва да се гордеете с това. Сигурен съм че някой ден ще намерите правилният джентълмен, който да изпълнява всяко ваше желание. "
"ох много е сладък!" възкликна Мики и го гушна " Мисля че Ши-чан е права - нека не го отучваме от изисканото му поведение!"
"Добре де добре" засмях се аз и си чупнах малко от месцето

"Колко точно го каза Мики!4 засмях се аз "Вярно си е че напоследък момичетата станахме силния пол. ама няма начин да ме накараш да играя и ролята на беззащитна принцеса аз съм бойна натура и не се давам!!!"
Извадих една от камите ми и си резнах от месото и без това го обичах леко алангле.

Шляпнах Алекс през ръката когато посегна да си отчупи от месото
"Хей изчакай когато стане готово..." казах шеговито
"Благодаря за комплимента малки Пачий"
"Алекс ти сигурно наистина нямаш търпение да ядеш" възкликнах когато видях погледа и на хищник отправен към почти готовото месо, засмях се

"Искаш ли малко от мойто?" попитах с пълна уста Алекс. Ши-чан явно не бе забелязала парчето дет си резнах