Драконовата Академия

Леко пребледнях.... "Ако идва тук с намерението да ми крещи то тогава ще му сритам задника." казах тихо и застанах нащрек вслушвайки се в тупордията навън а вътрешно се чудех дали ако ни е видял ще бъде много ядосан... най-вероятно.

чух нов шум отвън''е може и да размисля,не искам да бъда на пътя му точно сега''

"ама вие коалиция ли правите срещу мене!?!"

"Мисля че да" ухилих се на Нами
"Мисля че трябва тактично да се изнесеме докато още разполагаме с животите си..." каза леко притеснено Мики и остави книгата си на стола до себе си
"Да бе! И да изпусна такова шоу?! Няма начин!" засмях се аз радвайки се на шанса ми да злорадствам на чужд гръб

"Мразя ви..." казах тъпо и въздъхнах.
Вратата се отвори с трясък и Дийн нахлу в библиотеката с гръм и трясък а зад него се виждаха още няколко момчета.
Гледах Дийн доста пребледняла... изглеждаше така сякаш съвсем скоро щях да се простя с живота си `Сбогом животе мой!` иронично се засмях в умът си и една кисела усмивка се появи на лицето ми в стил ~току що изядох зяло кило лимони~
"Господ да ми е на помощ...." въздъхнах тихо

Погледнах към Мики''ако оставаме трябва да се въоръжим до зъби''замисих се дааа беше ядосан нямаше какво друго да е,но какво го бе разгневило така

"Йо, Хикару, Каору, за шоуто ли сте дошли?" засмях се като видях другите близнаци а те само ми се усмихнаха кисело в отговор
"Мисля, че ако се отдръпнеме бавно назад... на достатъчно разстояние може и да няма проблем..." каза Мики

шоуто започна помислих си

Дийн просто си седеше там и ме гледаше гневно... какво ставаше тук....
`Не искам и да знам....` помислих си
"Здравейте момчета4 поздравих възможно най-нормално. "Как сте? Скоро не се бяхме виждали. Честито за новата връзка, Айдоу." поздравих го и кимнах на близнаците
Дийн бе свил ръце в юмруци и стиснал челюсти... явно се въздържаше да не направи някоя глупост.

"Бурята дойде..." промълви Мики.
Близнаците заобиколиха Дийн и дойдоха до нас
"Нами явно ЯКО е сгафила." каза Хикару
"Дийн през жувота си не съм го виждал толкова бясен..." допълни Каору

С Дийн просто седяхме и се гледахме.... Той явно нямаше намерение да започне разговора и затова аз се опитах да му дам начален тласък.... по-добре да ми се накрещи и да му мине....
"Здрасти, Дийн. Отдавна не сме се вижда...."
"Млъкни." изсъска ми той
Застинах посредата на изречението, думите му изгаряха.
"Какво ти става днес..."
Отговор никакъв... човека просто стисна юмруци още по-силно.

Айдоу изгледа тъпо Нами но веднага се усвести''дам,благодаря''и ми смигна приближавайки се.Обърнах се към него и го запитах риторично''закъсала го е много нали?!''

"знаете ли защо е толкова бясен?" попита Мики
"Никва идея... но е нещо голямо." отвърнаха ни близнаците
"Ще ви кажа какво е. Нами се е целувала с някакъв тип и той явно ги е видял." казах им аз
"Ама вие сериозно ли...." замръзна Хикару а Каору каза "Ние бяхме с него през цялото време... нямаше никакъв проблем докато не се появи един...."
"един какво?" попитах
"Некъв тип.. не го знаеме" каза Хикару
"Хммм" изхъмка Мики

гледах Айдоу защото от очите на Дийн пресвятваха искри и ме хвана страх.Застанах плътно зад гурба на Айдоу на сигурно място

Чух откъслечни части от разговорите на другите и с всеки изминал миг се чувствах все по-зле.... особено когато Дийн не казваше нищо
"Дийн кажи нещо."
Тишина....
"Дийн..."
Изведнъж вратата се отвори и при нас се пръкна Кайто "А, Нами, ето къде си била" усмихна се той и се запъти към мен а аз вече изгубих сигурно всякакъв цвят на лицето си "Здрасти, брат ми" поздрави обръщайки се той към Дийн.....
..... вече бях готова да припадна. Призля ми.... много.

"Б-б-блат?" запецна Мики
"Лошо" казахме групово с близнаците

(( БРАТ! БРАТ!!!? АБЕ ТИ ЛУДА ЛИ СИ!!! НЯМАШ ЛИ ЖАЛ КЪМ ГОРКОТо МОМЧЕ!!!))

Това тотално ме хвърли в туш ... ама...тотално и изгледах изумено.После се стегнах и излязох напред ''Хей успокой се момиче не милиш ли че това си е проблем на Нами и не трябва да се мешаме''обърнах се към дийн и продължих''освен ако не се стигне до бой''

"Какво?...."
"А, Нами, това е брат ми Дийн" каза просто Кайто "Дийн, това е мойто момиче"
`Някой да ме убие... бързо!` помислих си и преглътнах
"Виж сега какво" обърнах се към Кайто "Не съм ти никва на тебе ясно ли е!"
"Е че как така" засмя се Кайто "Нали днес ме целуна и ми каза че ме обичаш?"
"Не е вярно!!!" изпищях "Как смееш да...."
"Какво има, нима си забравила?"
Искаше ми се да го убия. Стиснах зъби и се обърнах към Дийн "Тоя говори пълни глупости! Не съм казвала че го обичам! Та аз не го и познавах до днес сутринта!"
Дийн изобщо не ме поглеждаше а гледаше брат си... `не мога да повярвам че това се случва`
"Не се притеснявай, той знае всичко. Преди малко му казах"
"Скапан идиот такъв, какви лъжи си му наговорил!!!?" изкрещях "Дийн, само не ми казвай че му вярваш!"
`Но как може да не му вярва - та той му е брат...`

`Лошо, лошо, лошо, лошо... много лошо!!!` пищех в главата си.
Единя брат стоеше с мазна усмивка на лице а другия изглеждаше така сякаш всеки момент щеше да му откъсне главата.....
"Не знаех че Дийн има брат...." промълви Хикару
"Не е длъжен да ни казва всичко" отвърна му Каору

Не знаех какво точно става но вярванх на Нами а и тя беше отчаяназа това взех мерки''Тя не лъже Дийн бях наблизо когато този...този...''нямах думи да го опиша''се нахвърли върху нея и да си призная тя не му е казвала нищо друго освен КОЙ СИ ТИ ПОДЯВОЛИТЕ''излугах аз ,но бях горда защото окото ми даже не мигне

"Ще те убия." изръмжа Дийн
Отстъпих неволно две крачки назад. въздухът наоколо сякаш се бе нажежил.....
"Дийн, аз...аз..."
"Какво му се обясняваш?" продължи да се смее Кайто "Той не ти е никакъв за да му дължиш обяснения."
"Ще правя каквото искам, идиот такъв!" изкрещях му
"Нами... вярно ли е всичко това?" попита Дийн
"Нищо не е вярно!" креснах първоначално "Вярно е че той ме целуна, но не и по мое желание. Бях отишла в гората да тренирам. Там се засякохме. Той се появи от нищото...."
"Ти просто обужаваш да ми отнемаш всичко нали, Кайто?" горчиво се засмя Дийн прекъсвайки ме
"Изкушението е голямо наистина, малко братче" засмя се Кайто "Но нека си го кажем, прекалено е лесно. Не искаш ли да ме затрудниш поне малко? скучно е така. въпреки, че нека си го признаем, тази "каза той сочейки към мен "Не ми се дава толкова лесно колкото другите. И докато не те съсипа напълно, няма да престана."
В момента в който ме посочи по този начин аз замахнах да го одаря, но той блокира удара ми, извъртя ръката ми и ме притисна така към себе си, че нямашекак да помръдна "Не бъди опърничава"
"Наври си го отзад!" креснах му и започнах да се боря за да се измъкна, но безуспешно - тоя изрод ме бе хванал като в менгеме.
"Малко ми е трудно да се справя сам" засмя се той.
Дийн и пазителите ми бяха замръзнали на място. "Пусни я!" викна Дийн
"Ами ако откажа?" попита Кайто
"Ще ти сритам задника!" викнахме в отговор аз, Дийн, Сора, Лиош и Тенсай... явно гласът на дракона ми най-накрая се бе появил - дълбок и вибриращ наоколо
"Ха."

(( аз трябва да ставам... тъй че до утре ))

(( проблема е че и аз трябва да изчезвам...
айде утре ще пиша надявам се историята ми да се получава добре имайки предвид, че бях намислила да я развия малко по-различно.... но и така става ))

Това беше кофти ситуация,но в нея се видя цялата истина.Страхът в очите на Дийн,горчивината в гласа му всичко издаваше омразата към създалата се обстановка и съжалението му,че Нами беше забъркана в тая каша.Видях какАйдоу също наструхна и застана пред мен.Изрумжах му тихо''не аз съм в опасност трябва да измъкнем Нами и трябва да мислим бързо''но резултат нямаше той гледаше в Дийн и мисля че дори не ме чу.Очакваше само и единствено неговата реакция

Треснах с такава сила вратата, че хората в коридора ме изгледаха учудено
"Какво зяпате мътните ви взели?!" минах бясна и отидох в стаята си да приготвя провизии и дрехи за "Ловът", който даваше началото си на утрешния ден. Бях толкова бясна, че даже не помислих да се уговоря с другите за да тръгнем заедно. Силно се надявах Шики да не е в групата, но имах смътното предчувствие, че ще си остана само с надеждите. Вече бях прибрала дрехите си когато започнах с провизиите една от кутиите с консервирана храна беше в червено и не по мое желание мислите ми се отнесоха към тази посока 'Същия цвят като косите на...'
"Ооо ПОДЯВОЛИТЕ!!!!" изпищях и захвърлих с все сила кутията по стената а насекомите затихнаха, сложих пръсти на слепоочията си и започнах да разтривам
"Това е най-големия и упорит глупак, който познавам и ПОДЯВОЛИТЕ НА МЕН ...харесвам този глупак..." при последните думи закрих лице в шепи "Ши... съвземи се бе момиче!" извиках на себе си "той не го заслужава, не заслужава да се терзаеш..."
"Да определено не заслужава" каза спокойно Анвийна която досега лежеше на легалото си, а сега леко се повдигна и подпря главата на лапите си като ме зазяпа
"Какво зяпаш?" подхилкнах се кисело и се запътих да взема хвърлената кутия
"Хммм... не мисля че ще ти е от голяма полза!" в гласа и прозвуча смях за първи път откакто беше при мен
"Да хих права си!" почти се засмях като погледнах полусмачканата кутия
"Ууу за такова малко същество имаш известна сила!" засмя се тя а смеха и противно на гласа и който беше дълбок и мек прозвуча като весели звънчета
"За теб всички хора сме дребни!" засмях се с глас
"Ооо Повярвай има и по-дребни същества!!!" закима Анвийна енергично
"Джуджетата?!" предположих с учудване аз
"Нееее..." каза доволна от това че не успях да позная после се поколеба за да задържи напрежението и отсече със задоволство "...ГНОМЧЕТАТА!"
"О.О че те съществуват ли?" попитах учудено
"Скъпа..." Анви повдигна 'вежда' "все пак се намираш в този свят" каза с весела ирония
"Да бе вярно!" кимнах на една страна и сложих поредната консерва в чантата "все още не съм свикнала явно"
"Е на хората им трябва време..." каза и ми се захили злорадо
"Хееей!!!" хвърлих смачканата кутия към нея а тя
"Нееее!!!" аз извиках защото тя избълва огън обгори кутията, отвори широко голямата си паст и я погълна "Мооооля те, моля те, моля те, мооооооля те не изгаряй стаята ми!" замолих се аз толкова отчаяно че прозвуча комично "ХахахАхахаХах!" засмяхме се заедно "Радвам се че си ми пазителка!" казах аз и отидох и се сгуших в нея