Демоните са сред нас...

"Учи, учи, учи!" мърмореше момичето докато тичаше към училището си "Всички все това повтарят! Пу да му се не знае и у тъпото даскало!"
Този ден времето бе прохладно, но не и студено.... чудесно за започване на новата учебна година.
"А и тия тъпи даскали не можаха да ни дадът по-малко домашни за пред ваканцията, нали!?!" продължи да мрънкя момичето.
Музиката звучеше в ушите й, вятъра разрошваше косите й..... наистина хубав ден. Един от редките....
Родителите на момичето бяха загинали при трагичен инцидент и тя до преди няколко години живееше при своите баба и дядо. Много добри хорица, винаги подкрепящи я във всичко. Но и тяхното време бе настъпило, и в крайна сметка един ден Юме остана съвсем сама.
"Нямам търпение да завърша най-накрая това тъпо даскало и да изчезна от тук!"
Бързите стъпки на момичето звучаха в ранната сутрин.
"Ще се радвам да се махна... да отида възможно най-далече от тъпите ми съученици! Гърррр толкова ме дразнят!!!! Точно заради изроди като тях мразя да ходя на даскало!"
"Стига си мрънкала, Юме"
Гласът дойде откъм гърбът на момичето, но тя не се обърна за види кой е.
"Курогане, затваряй си човката. Знаеш че рано сутрин не съм в особено добро настроение."
"Днес повече от обикновенно" засмя се нечий друг глас
Юме извърна главата си назад и изгледа кръвнишки двамата мъже зад нея.
"Вижте сега какво!" скара им се тя "Вие сте виновни, че закъснявам! Ако ме бяхте събудили навреме както ви помолих нямаше сега да закъснявам!"
Те не й отвърнаха а просто се усмихнаха по своя си начин.
"Аз не съм ти слуга та да те будя."
Юме се обърна отново и се изплези на своя приятел.... ако можеше така да наречеш демона живеещ у вас и хранещ се с твоята живителна енергия.....
Юмери не бе обикновенно момиче... Никога и не е била такава. Дори и без демона и ангела до себеси тя пак бе с по-различно мислене от другите. Но съумяваше да се държи почти нормално и да има приятели които почти я разбираха.
Но `почти` не гарантираше нищо....
Юме, Курогане и Фай се фяха запознали преди няколко години... връзката им бе на съвсем различно ниво.
Курогане бе демон.... но не от онези, които убиваха заради самото удоволствие....... е, вярно е, че и той си падаше по боевете, но се стараеше да намали смъртните случаи до минимум.
Докато Фай бе ангел..... банално, нали? Домашно ангелче, което да се грижи за теб... много мило.
Юме бе много благодарна за появата на своите пазители. Бяха я спасили по много начини, но всичко започна с глупавия пиян шофьор.... Юме никога не е имала особен късмет, но това да те блъснат докато пресичаш на зелено за пешеходците, бе малко странно и за нея. Ако тогава не се бяха появили ангелът и демонът, които сега тичаха до нея, тя най-вероятно нямаше да е жива. Те й бяха обещали живот в замяна на душата й. Добра сделка.... или може би не.... за момента нищо не се знаеше.
Амулета, подарък от новите й проятели, й даваше известни способности... но Юме не ги използваше често.... поне не и в пълния им потенциял. Но за някой номер на съучениците й, когато я издразнеха... Е, това бяха ненужни подробности, ноли?
"Почти пристигнахме" съобще Фай, когато зад поредния ъгъл се появи училищната сграда.
"Само едно нещо не можах да разбера през всичките тези години - защо всеки божи ден ме изпращате и взимате от даскало? Казвала съм ви че не е нужно."
"Защото ни е приятно" простичко отвърна ангелът а демонът както обикновенно остана безмълвен.
Юме се намръщи, но както обикновенно се примири, знаеше много добре, че ако те не искаха да й кажат нещо, тя нямаше да успее да го разбере дори и да ги убиеше.
"Добре, добре!" ядно каза Юме и тръгна да влиза в училището си.
"Не забравяш ли нещо?" попита небрежно Курогане
"Ах, да..."
Юме се завъртя на пети и нежно целуна демона, който небрежно отвърна на целувката, макар че Юме знаеше много добре, че само се прави на недостъпен.
За разлика от него Фай бе много по-отзивчив. Ангелът дръпна Юме от прегрътката на Курогане и целуна своята избранница засмивайки се на раздрезненото мрънкане на демона.
Да... връзката им определено бе на съвсем друго ниво.....
(( о да... на съвсем друго ниво наистина ))

Юме само се усмихна и изтича към приятелките си, чакащи я на входа.
"Само не мога да разбера как се справяш с двамата наведнъж" засмя се Марико
"Талант, мила моя, талант" прихна Юмери и се вмъкна в даскалото следвана от Марико и Венари

(оле Angel любовен триъгълник ли ще правиш леле не го очаквах от теб както и да е)

- Чао момчета! - махнах им след като бяха пред вратата - Ще се видим утре сега отивам на работа...
Влязох вътре и започнах да се приготвям прибрах в малка чантичка униформата си и старателно започнах да се гримирам пред огледалото не че обичах просто работата го изискваше. Тъкмо бях стигнала до спиралата и приближавах четчицата до миглите си и звънецът извъня, аз подскочих и замалко да си бръкна в окото
- Е сега ще убия някой казах да ме оставят намира! - промърморих под нос и отворих вратата със замах - Какво?
Там стоеше Белиел:
- Каза че ще ходиш на работа предполагам ще отидеш сутринта на училише исках да ти кажа че ще дойда да те събудя.
- Да добре ще отида! - все още не бях казала на Белиел за малкото сбиване и изключването ми от училището към края на миналата година. Хубавото беше че изчакаха да ми дадат документите че съм завършила годината. Силно се надявах разбралия случайно Кейки да не му е казал. - Ще отида на училище спокойно нали знаеш че трябва и някак да се изхранвам!
Казах му, оставих вратата за да влезе, отидох пред огледалото и продължих да се гримирам, тъкмо отново бях доближила четката до миглите си и Бел отсече
- Нали не си мислеше че няма да забележа факта че са те изключили от училище - застинах мразя хората, добре демоните. Белс се изхили, а аз отидох до вратата отворих я подадох глава в коридора и се провикнах
- Кейки порта такава една тайна не можеш да запазиш! - затворих вратата и мобилния ми извъня
- Извинявай извинявай извинявай, изпуснах се а и Бел ме принуди да му разкажа... - повече не чух защото смутолевих
- Прието - затворих и продължих след известно мълчание - Е ще ми кажеш ли къде ще уча сега?!
С известно любопитство слушах известно време и разбрах че училището ми се намира до метростанция Сливница, което значеше че мога да ходя пеша или с метрото за една спирка. А партамента ми се намираше в блоковете точно зад началните сергии на кооперативния в блок със асансиор, стълби и малки и скъпи магазини за дрехи в партера. Бел ме беше записал в икономическа паралелка, скучни часове но няма начин. Когато приключи с обяснението аз вече бях приключила с тоалета си за работа. Работех в едно казино като барманка:
- Леле закъснявам! Бел! - хвърлих му ключовете - ако ще оставаш още заключи аз ще мина после да си взема ключа
След тежката нощна смяна се прибрах скапана в казиното няколко богаташки хлапета празнуваха нечии рожден ден, а под няколко имам предвид цяла група. Трябваше да поема задълженията на една от главните сервитьорки, пияната група реши, че съм момиче за всичко, замалко ми идеше да насиня един от тях, но се сдържах. Това че поех задълженията на сервитьорката не беше зле, защото бакшишите от вечерта ми дойдоха добре. Доста често богаташите не забелязват колко бакшиш дават. Пък и можеш да ги размекнеш лесно като се усмихнеш, неволно докоснеш нечие рамо докато дръпваш ръката си след като си оставила чашата пред клиента и разбира се неизменната пола задължително над коленете "Боже колко мразя да нося пола!". Цяла вечер сипвах твърд алкохол, а при едно преминаване покрай масите ме блъснаха и сега цялата вонях на водка и уиски, а за капак на всичко ме бяха и глобили заради 'скъпите чаши'. Изкъпах се легнах си и всякаш след минутка звънецът звънна по пронизително от всякога, а пред вратата се чу трополене и боричкане. С мъка се изправих като ругаех под носа си
- По дяволите кой звъни по това време сега си легнах хора оставете ме да спя... - при последните думи вече отварях вратата, а пред нея нейзменно бяха Кейки и Белиел
- О по дяволите няма ли да ме оставите да спя!
- Мнееее трябва да ходиш на училище вече е 6:30 а в 7:30 сме на даскало! - каза Кейки и аз чак сега забелязах, че и двамата носеха училищни чанти. Ясно се различаваше стила и на двамата
Кейки - беше сресал дългата си коса назад носеше черно бяла тениска а отгоре кожено яке, тъмни джинсови дънки и маратонки. Чантата му беше черна със драсканици по нея, носеше я само за едната презрамка. На ръцете си носеше ръкавици без пръсти.
Белиел - с риза с къс ръкав, полу отворвна така че да се вижда кръста на гърдите му . В началото ми беше наистина странно демон да носи кръст, но нямаше какво да се направи. въпреки че навън щеше да стане топло и той носеше яке, но неговото беше дънково и разкопчано. Носеше светли дънки и маратонки. Русата си коса беше сресал леко небрежно. Всеки път сменяше раниците но винаги бяха с рамо и също като Кейки я носеше само за едната презрамка.
Усмихнах се защото усетих аромата на фреш и пържени яйца с бекон. Кейки държеше подноса с храната а Белиел с фреша и десерта.
- Простено ви е! - казах след като погледнах храната- Влизайте!
След като хапнахме набързо се отправихме надолу и както винаги по стълбите
- А вие двамата защо въобще ще идвате това ми е последната година! - чудех се защо идват с мен, защото Белиел беше учил в чужбина все пак и демоните трябва да се учат - бил си на системно обучение нали Белиел!
- Да като учех в чужбина успях да взема по голямата част от материала за последната година!
- А ти Кейки до колкото разбрах си учил в къщи и си взел две години за една!
- Да определено тази година като уча ще ми е фасулска
- Оокей! - продължихме в мълчание и стигнахме в училището качихме се на втория етаж в 12а клас

(( е че ко му е лошото на тройката... като гледам и ти можеш да си направиш една пре спокойно ))

(е няма да те копирам сега или пък да ама твойте си те делят мойте няма да искат ама ми се искаше да направя една двойка яой ама нещо не ми върви с тия двамата)

(( двойка... яой?........................................ ъм.....ъх..... ~мозъка се опитва да контролира нахлуването на идеи~..... ам.... ама... ама то ....
В крайна сметка може мойте да са би...... да налитат и на двата пола така да се каже... ъм.....
Тедииииииииииииииииии ти си виновна за всичко това!!! ))

(( Хайде бе само ние с Angel ли ще си пишем ПИШЕТЕ ЕЕЕЕЕЕЕХООООООООООО ПИШЕТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ БРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!!!))

(( надявам се да ви допадне предисторийката ми ))

(( абе душа и ти ли почваш кат Теди беее..... не можахте ли вие двете да направите няко кратка предистория като мене а трябваше да изписвате такива фермани? Как се очаква да го прочета това цялото!? Та аз още тва на Теди не съм чела... поне не цялото....))

(( виж душа, тва как ще го четеш си лично твой проблем ))

((да определено на мен историята лично ми хареса надявам се да срещнем геройните си виждам че и твоята е зла което означава е трябва да напишеш в регистрацията си че демона и ангела са ти унищожители прочетох ти цялата история а Angel това че тебе те мързи да пишеш не означава че музите на другите не се размърдват че да ги дарят със живец за истории и разкази твоята е мързелива че даже и да те накара да прочетеш ))

(( Йо, пич не ме закачай!!! ти вижда ли ко писах в академията а? май не пък и имам още много идей но са просто за другата форум игра... а и защо аз съм единственото добричко в цялата работа?.... заобиколена съм от масови убийци... чувствам се като бяло зайче заобиколено от група кръвожадни вълци.....))


(( помощ!...))

(( ам зайчее . А и Теди радвам се че ти е харесало, верно трябва да се срещнем Ще сме доста опасна комбинация ))

(( ... не.... не не не не нен не не нен нен не вас двете заедно не ви ща!!! Вие ще избиете всичко изпречило се на погледа ви!!! ))

(( ооо даааааа стига Теди да е съгласна ))

(Съгласна съм но колкото и злини да върши твоя герой моя не убива само за удоволствие има частица добро в нея и предупреждавам няма да се разбираш твърде добре с нея така де все пак била е в лудница )

Когато се качихме в класната стая стенният часовник показваше 7:20 класната стая беше напълно празна
- О! Подяволите трябваше ли толкова рано да ме домъквате в даскало... - като видях колко рано сме пристигнали направо щях да пощурея
- Дойдохме само 10 мин по рано, така че недей да се оплакваш – каза Бел
- Да ама на мен не ми трябваше да се домъквам рано, за да гледам как учениците ще полудяват като ме видят... – казах с досада
- Споко Хана сега си в друго училище, пък и вече никой не помни случилото се... Хаайде да разгледаме училището! – каза Кей ентусиазирано
- Да бе ти пък ще ми кажеш – повдигнах вежди в отговор на началото на изказването и за да докажа, че и тук ме познаваха казах „Бууу” на една едно хлапе 5 клас, което побягна като ненормално и викаше „Лудата, лудата”
- Ханааа – гласът на Кей беше изпълнен с дълбоко възмущение – Как можа? Горкото хлапе!
- А до колкото до даскалото... вече го разгледах – обрнах се и се трънах на чина
- Леко де не ща да плащам за счупена училищна собственост още първия ден! – обади се Бел
- Е, лично аз днес мога да си платя счупеното – и извадих малка пачкатс псчка с пари, образувана от бакшишите предната вечер
- М-м-м-м виждам, че добре изкарваш сама прехраната си – започна одобрително Кей
- А аз се надявах да се откажеш, не знам защо не се съгласяваш ние двамата да плащаме всичко! – и двамата ме погледнаха укорително
- Хораа... – повдигнаха вежди, а аз се поправих - ...добре де, демони и аз си имам гордост. Нашите са ме учили сама да се справям и да не се възползвам от добродетелността на останалите. Знам че, ще ми помогнете когато имам нужда и очаквам да го направите, но само когато не мога да се справя сама.