Египетските божества

Те са толкова много, красиви, неутразими, уникални. Те още са там - в Древния Египит...
Ето сега малко информация за някои от тях...


Аммит
Аммит (също известна като Аммут и Ахемаит) била олицетворението на божественото възмездие. Тя седяла до везните на Mаат, готова да погълне душите на тези,които били сметнати за недостойни.Тези нещастници, които не успеели да се справят с теста, са страдали от ужасната втора смърт , и никога не получавали шанса за блажен живот в полетата от тръстики, а вместо това душите им се реели в пространството без да намерят покой. За щастие, съдията Озирис не бил твърде суров,и прокурорът Тот бил доста просветен. Покойникът правел отрицателно признание (т.е. те правили голям списък със зли деяния които той никога не е извършил) и неговото сърце се притегляло на везните с перото на Маат (справедливост или баланс). Не било задължително да бъде безгрешен,трябвало просто перото и сърцето му да се балансират. Имало още и няколко заклинания и амулети които покойникът можел да използва за да увеличи шанса си за успех.

Името и най-често е превеждано като “Лакомо поглъщаща”,но също така е наричана още “Ядяща кости”, и така тя била наричана “Лакомо поглъщащата Милиони”, заради мнението, че богът Ам-хех бил едно от нейните превъплащения, някои учени свързват Аммит с богинята хипопотам Тауарит, зарати приликите във външния им вид и тяхната роля в борбата със злото. Според някои традиции, тя живеела до везните на справедливостта, но други източници твърдят, че тя (както Ам-хех) живеела до огненото езеро, където били хвърляни душите на виновните. Според тези източници тя не изяждала душите, а пазила езерото. Така тя може да бъде свързана и със Секмет поради приликите и с лъв и заради дълга и да пази Огненото езеро.

Тя била изобразявана като демон с глава на крокодил, торс на дива котка и задни крака на хипопотам.Но също така приемала и човешка форма.

Аммит никога не била боготворена, и не била точно богиня, но винаги била изобразявана за да предотвратява злото. Тя била превъплащение на всичко от което древните египтяни се страхували, и им напомняла че се живее според правилата на Маат. Въпреки че била споменавана като демон, всъщност тя била истинската сила на заповедите. Освен това на всеки човек се давал последен шанс да защитава живота и душата си преди да се предаде на вечно страдание.


Анубис
Анубис е гръцки вариант на йероглифното Инпу или Анепу, древноегипетски бог на смъртта, а понякога и на Отвъдния свят.
Този бог е изобразяван с глава на куче (погрешно смятана за глава на чакал). Не се знае точно произходът му, но в плоча още от времето на Аха се споменава неговият празник. Оттук нататък той се смята за владетел на Отвъдното и ръководи всички погребални култове до края на V династия, когато се наблюдава възход на култа към Озирис. Тогава Анубис става само Пазител на Отвъдното. Известен е и като Пазител на мъртвите.

Изобразен е върху знака на XVII южен ном, в чиято столица Каза (Кинополис) съществувал специален култ. Неговото животно е дивото куче от долината на река Нил, което най-често е черно; Анубис е изобразяван като черно на цвят куче или човек с черна кучешка глава. Предполага се, че тук не става въпрос за цвета на траура, а за цвета на използвания при мумифицирането асфалт, т.е. цвета на възраждането. Религиозните спекулации го превръщат ту в син на Ре и Нефтида (според „Текстове от пирамидите“ той е четвъртия син на слънчевия бог и баща на Qeb-hwt, позната и като Кебехут, богиня на прохладата), ту на Озирис и Нефтида, ту на Нефтида и на Сет, ту пък брат на Озирис.
Смята се също, че майка му е Хезат или Бастет, а баща му е неизвестен. Приписва му се изобретяването на мумифицирането — според озиристическата легенда след като Сет убива Озирис, Ре го изпраща да изпълни изискванията на погребалния култ към мъртвите и да го мумифицира. Тази легенда четем върху гроб от Средното царство, но най-вероятно е с по-древен произход, така че обредът по мумифицирането не се оказва нищо повече от повторение на един божествен обред по зададен вече архетип — ръководещият мумифицирането жрец носи маска и се отъждествява с Анубис. Най-широко разпространените определения за него са: „този, който присъства на балсамирането“, „този, който стои навръх планината“ (планината извежда до дома на мъртвите — в нея са издълбавани хипогеите), „владетел на некропола“ и „този, който е ут“ (Имут — „този, който е на мястото на балсамирането“; той е пазител на тленните останки, както и на гробниците и некрополите.); ут е думата за бинтовете на мумиите.


Изида
Изида е гръцко име. Египетското име на богинята е Изет (или Езет) и означава "стол". Затова веднага я разпознаваме в изображенията, където тя е представена като жена със стол на главата, наподобяващ стълба с три стъпала. Това оприличаване е дало основание да се предположи, че в началото тя е била само олицетворение на трона. Вероятно произходът й е от Делтата. През гръцката епоха едно от главните й светилища бил Изеумът, който египтяните наричали Нетеру ("Божественият"), разположен близо до Бузирис. Смяташе се, че там е било първото й светилище и тъй като другият най-близък храм е този на Озирис, теологическите тълкувания са я превърнали в негова съпруга. От друга страна, като богиня на Шемнис, тя естествено се превръща в майка на Младия Хор, намерил убежище сред мочурищата на Шемнис.
Озириската легенда, към която тя била присъединена, оформя нейната личност. Като съпруга на Озирис, тя властва с него над хората и създава добри закони. Докато съпругът й воюва надалеч (в тиванските преписи той е представен като фараон-завоевател), тя мъдро управлява царството. Легендата за Озирис я представя като идеалната съпруга и майка, която възпитавала у сина си желанието да отмъсти за своя баща. Безбройните изображения от Късната епоха показват Изида като вселенска майка, държаща в скута си детето-бог Хор (или по-точно Харпократ), спасител на хората, последвали Сет (превърнал се в символ на злото).

На това се дължи популярността на Изида и посветените на нея мистерии в гръцкия, а по-късно и в римския мит, който Плутарх (2 век) през римската епоха обобщава в един трактат посветен на него, се разказва как тя тръгнала да издирва тялото на Озирис, изхвърлено в Нил от Сет и последователите му, и как стигнала чак до Билбос във Финикия, където открила божия саркофаг, затворен в едно дърво, което било използвано за направата на една от колоните в двореца на царя на този град. Изида върнала тялото на покойния си съпруг в Египет и се превърнала в лешояд, застанала над него и заченала Хор. Тази легенда е записана още в "Текстове от пирамидите", според които Изида заченала Хор след смъртта на Озирис; затова често се срещат нейни изображения като лешояд, възседнал или кръжащ над корема на лежащия Озирис, а тези на Нефтида я представят права до главата на бога.

Изида освен това е и магьосница. Една легенда от слънчевия цикъл представя Ра като остарял земен владетел, на който му текат лигите. От овлажнената от тази слюнка земя Изида създала една змия, която ухапала стария владетел. Той се обърнал с молба към боговете да го облекчат, но тъй като никой не успял, Изида му предложила да го излекува, ако Ра й издаде тайното си име, извор на неговото могъщество; Ра опитал да го скрие, но богинята не се оставила да бъде излъгана и богът бил принуден да й разкрие тайната си, което я превърнало в господарка на вселената. Така тя придобила характер на вселенска богиня, извор на живот, но също и на божество с магическа сила. Както и при другите велики богове, поради синкретизма у нея били асимилирани второстепенни божества, но понякога я смесвали с Хатхор, съответно я изобразявали с нейните рога на главата. Тя се явявала и като богиня-лешояд, именно в това превъплъщение тя била оплодена от Озирис и го върнала към живот, като разтърсвала криле.

Озирис
Озирис (Узирис) е гръцкото име на божеството Озар от древната египетска митология. Наричан е също и Унуфри (доброто същество). Йероглифното тълкуване на името му още не е напълно изяснено. Наложило се е разбирането, че то се произнася "асер" със същото гърлено "а", което е характерно за съвременните арабски и иврит. Той е бог на мъртвите и владетел в царството на мъртвите.

В продължение на векове личността на Озирис е обогатявана, докато той се превърнал в сложно, но все пак логично в развитието си божество, особено близко до народи, изживяващи религия на спасението, основана на едно човеко-бог, изтърпял "страданията" измежду другите хора. Озирис се появява в Бузирис, където идва на мястото на един примитивен бог-пастир и закрилник на мъртвите - Анджати, чийто атрибути (Хека (кръстът) и нехех) приема. В този образ някои виждат една историческа личност, която по време на додинастическия период е обединила клановете в Делтата и по-късно - в цял Египет. От тогава тези атрибути стават и атрибути на фараона. Озирис е представян увит в погребално платно, държащ символите на царската власт - Джед, символ на стабилността. Най-старата версия за дейността му се открива в "Текстове на пирамидите". По това време той е част от хелиополската енеада и е изобразен като син на Геб и на Нут, заедно с Изида, Сет и Нефтида. От този текст се разбира, че с помощта на Тот, Сет, сигурно с цел да узурпира властта, убива Озирис, който е наследил баща си Геб. Изида и Нефтида издирват трупа му с оплакване и когато го намират, боговете му възвръщат живота.

Някои моменти от легендата се появяват в по-късна епоха, като например балсамирането му от Анубис, отразено в един от "Текстове на саркофазите" (Средно царство). Тъй като "Текстове от пирамидите" нямат претенцията да предават легендата в нейната цялост, а само загатват за нея по различни поводи, някои елементи, срещани само в предадения от Плутарх мит (в неговия трактат "За Изида и Озирис"), може би водят началото си от много по-късна епоха. В този текст Геб и Нут имат четири деца, към които се прибавя и Хароерис (по-големият Хор) - тези деца се раждат последователно през петте допълнителни дни (виж календар). Озирис наследява баща им Геб и царува заедно със своята сестра и съпруга - Изида. Той носи на хората познания по земеделие, как да правят вино (което по-късно започва да представя годишният разлив на Нил.) и за начина на практикуване на религията. Това благотворно царуване кара Сет да ревнува и заедно със седемдесет и двама съзаклятници, по време на някакъв пир, той затваря Озирис и го хвърля в Нил. Тогава Изида тръгва да търси ковчега, който вълните отнасят чак до финикийските брегове на Библос, където върху сандъка с тялото расте дървовидна папрат и царят на Библос заповядва да му издялат стълб от това красиво дърво. Изида, която стига до Библос, го убеждава да й даде стълба и ковчега, който пренася в мочурищата на Хемнис, недалеч от Буто, където ражда Хор. Когато Сет научава за тази случка, той се възползва от отсъствието на Изида, присвоява си сандъка и разкъсва тялото на Озирис на четиринадесет парчета, които пръска по цял Египет. Изида издирва късовете, погребва ги на място и там се издигат светилища на Озирис, вследствие на което множество египетски градове добиват правото да се похвалят, че в тях се намира гробът на божеството. Озирис остава в света на мървите и става негов властелин. Според друга версия Тот, Анубис, Изида и Нефтида събират парчетата, мумифицират ги и обезсмъртяват сътвореното от тях тяло. Така Озирис става първа първата мумия, Унен-Нефер (вечно красивият). Установено е мястото, където бил удавен Озирис - името му е Недит и е разположено на брега на реката, близо до Абидос. В храма на Озирис в Абидос е била запазена главата му, а значимостта на тази част от тленните останки стават причина за поклонническите шествия до това свято място. Колкото до главата на Озирис и действителния й произход, за нея има само хипотези. Вероятно не е ставало въпрос за мумифицирана човешка глава, а за някакъв символ. Според преданието главата била запазена в някаква стомна от печена глина. Понякога обаче самата стомна се възприемала и почитала като глава на Озирис и съдържала само подобие на символа. Това обяснява ироничната забележка на Лукиан — гръко-сириец от 2 век, според кого в някои села на Египет "едните почитат дясното рамо като божество, а другите, които са отсреща, почитат лявото. Едните се прекланят пред половин глава, а другите - пред глинено гърне или чиния."


Ра
В египетската митология Ра (или Ре) е бог на Слънцето. Център на неговия култ е Хелиопол (на древноегипетски - Иуну). Както и много други слънчеви божества, той се въплъщава в образа на сокол, а понякога на огромна котка, или се изобразява като човек с глава на сокол, увенчан със слънчев диск. В много текстове Ра се нарича дневно слънце (за разлика от Атум - вечерното и Хепри - утринното).
В текстове от пирамидите Ра се представя също и като бог на мъртвия цар. По-късно той е изместен от Озирис в погребалния култ, като продължава да играе значителна роля в задгробния свят - участва в задгробния съд, дава топлина и светлина на мъртвите, които излизат през деня от гробниците си, за да видят Ра. С въздигането на V династия на Старото царство (около 25-24 в.пр.Хр.), произлизаща от Хелиопол, Ра става главен бог на пантеона и култът му придобива общоегипетско значение. Почитането на Ра се разпространява и в Нубия. Започват да го почитат като създател на света и хората (възникнали от неговите сълзи), баща на боговете, баща на царя, което се отразява в титлата на фараона.Ра е отъждествяван и с Хор (Ра-Хорахти), Амон (Амон-Ра), останал върховен бог и през периода на новото царство, Птах, Озирис, Хнум, Хепри, Собек и др.

С Ра се свързват и много други божества. Тот, богът на луната, е създаден от Ра като негов заместник през нощта. Ба - души на Ра са Апис и Бену. Дъщери на Ра, които му помагат да поразява враговете си, са Серкет, почитана като негово Око, Сехмет, Тефнут и Хатхор. Пазителка на Ра е огнедишащата змия Уто.


Тефнут
Тефнут според Хелиополската енеада е съпруга на Шу и символизира влагата — заедно със съпруга си били двойка, която приемала образа на лъв и лъвица и били почитани в Менсет (Леонтополис). Тя е почитана и в Оксиринкос под формата на жена с лъвска глава. Именно Тефнут най-често се отъждествява с онази „далечна богиня“. Според тези легенда една богиня-лъвица — дъщеря на слънцето, тормозела пустинята на Нубия, където се била оттеглила след свада с Ра; той пък пратил след нея една маймуна (Онурис), за да я умири с дълга реч и да я върне при него, защото искал да я изполва срещу неприятелите си. Тя последвала маймуната и след Филе „охладила жарта си“ във водите на Абатон — остров, където се намирал един от гробовете на Озирис. Под формата на котка, богинята била почитана из цял Египет, който тогава обиколила. Тази далечна богиня се свързва още и с Хатхор, Сехмет или Бастет.


Шу
Шу е космическо божество, произлизащо от Леонтополис.

Шу е персонификация на атмосферата и се изобразява като мъж с вдигнати ръце, придържащ Нут, небесната крава със стъпили на Геб (земята) крака. Шу е съпруг на Тефнут.


Серапис
Серапис бил представен от Птолемей I Сотар (Птолемеева династия) като комбинация между Озирис и Апис (свещенният бик на Мемфис) Новото божество приело части от гръцките богове - Зевс (Краля на боговете), Дионис (богът на виното) и Ацклепий (бог на медицината). Птолемей изградил Серапиум в Александрия като нов център на култа към новото божество и той остава като фокус на поклонничество преди да бъде разрушен от Теодосий 389 пр.хр. Серапиумът (Домът на бикът Апис) се радвал на повече гръцки поклонници благодарение на връзките със Серапис, но населението на Египет никога не приели тази елинистична версия на Озирис.


Нут
Нут, Небето, в примитивните космогонични схващания е съпруга на Геб (Земята) и е родила Ре (Слънцето). Тя е представяна като жена с извито като дъга тяло и ръце към залязващото слънце, а краката й сочат на изток. Всяка вечер тя поглъщала Ре, за да го роди отново на другия ден. В хелиополската система (Енеада), Геб и Нут са деца на Шу и Тефнут — въздухът и влагата. Нут, след като била разделена с Геб от Шу, родила Изида, Озирис, Нефтида и Сет през петте допълнителни дни (виж Календар), които Тот създал за нея, след като тя спечелила някаква игра срещу него.

Представяна е също в образа на крава, поддържана от Шу и други богове. Несъмнено местната богиня, с която тя била слята, е била богиня-крава. Нут била почитана в Хелиополис

Нефтида
На египетски Небет Хет е име, което означава "господарката на замъка". Вероятно произхожда от Диосполис Парва (Бехедет, днес Даманхур) в Делтата, където Хор имал светилище.
В египетската митология, Нефтида е богиня на отвъдното, както и на ражданията. Името се използва и за назоваване на най-старата жена в рода. Има предположения, че е друга форма на Бат или Нейт.

Спекулациите на жреците я приобщават към Енеадата от Хелиополис и я превръщат в дъщеря на Нут и Геб и сестра на Озирис, Сет и Изида. Тя е сестра и съпруга на Сет, вероятно в противовес на двойката Озирис-Изида, но Нефтида е на страната не на Сет, а на Озирис и именно с нето тя оплаква съдбата на брат им и участва във възкресението на божеството. Безплодна спътница на безплодния бог на пустинята Сет, в един текст от пирамидите тя е наречена "наложница без матка". Друга легенда обаче разказва, че от брака си със Сет, Нефтида ражда Анубис.

В египетското изкуство косата й наподобява платно за покриване на трупове. Нефтида е изобразявана с кошница или къща на главата, а понякога е изобразявана като птица.

Нефтида е пазителка на един от четирите канопи, които съдържат вътрешностите на покойника: тя е пазителка на съда с глава на маймуна, който съхранява дробовете.