Магически и мистични същества

Тук можете да пишете за всички възможни мистични, митични и въобще магически същества. Всяка религия е различна и има своите легенди, а всяка легенда е съпътствана с типичния за нея Звяр....

Елф

В древния фолклор елфите са красиви и понякога щедри, но въпреки това почитта към тях е примесена с предпазливост и страх. Понякога хората се опитват да ги измамят, но дребните същества са бързи, със свръхестествени способности и винаги могат да ги надхитрят. Елфите харесват млади мъже и понякога ги примамват да пристъпят в пръстена на феите, откъдето за смъртните хора е трудно да се избяга. Когато крадат човешко бебе, елфите могат да отвлекат и смъртна жена, за да се грижи за него.
Вярва се, че хората могат да живеят известно време в света на елфите и да се върнат благополучно у дома, само ако не са яли и пили от храната и напитките. Ако човек вкуси дори едно- единствено залъче от храната на елфите, завитаги остава техен пленник.
Хората успели да избягат от елфите разбират, че времето в двата свята тече различно - един час в света на елфите се равнява на много повече години в нашия човешки свят.

Така такаааа.... една много интересна темичка в която няма да пропусна да се включа все пак съм модератор трябва да се пръкна навсякъде. Аз мисля да ви обясня за българските митологични същества.... докато не се изчерпат разбира се.... а сега ще пиша за.....

Караконджул



Караконджул е фолклорно създание, което било плашело и вредяло на хората.
Думата има турски произход (казва се още - караконджо), но са
навлезли трайно в българския език. Караконджулът наподобявал космат
човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според
различни вярвания, бил наполовина човек - наполовина кон или да приемал
облика на голо човече, куче, теле, или яре. Според някои поверия
караконджулът живеел само през така наричаните от християните "мръсните
дни" (от Бъдни вечер до Йордановден). Поради това месец януари се нарича "караконджов" месец.
Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги
възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки
вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото
злосторничело само нощем (до първи петли), след което изчезвало
внезапно.

Елфите са митични същества, които присъстват най-често в легендите на северно европейския фолклор. Както за повечето герои от митовете, така и за елфите съществуват много и различни представи във фолклора на различните народи. Първоначално елфите са описвани като раса от богове на природата и плодородието. Често са представяни като млади мъже и жени, надарени с голяма красота, които обикновено обитават гори и други природни места, а понякога извори или кладенци, или дори живеят под земята. Митовете ги описват като дълголетни или дори безсмъртни същества и много често им приписват различни магически сили.
В по-модерните представи елфите се разделят основно на 2 големи групи. Едните са подобни на хора и представите за тях водят началото си от легендите за викингите, Докато другите са дребни същества – високи едва по няколко см, горски духове, които се свързват главно с митовете от времето на европейското възраждане. В наши дни са чести герои в произведенията от фентъзи жанровете. По предпочитаните от авторите на фентъзи представа е първата – по героичната, представящия елфите като подобни на хора изключително силни и могъщи, безсмъртни и владеещи големи магически сили същества.
Най-старите източници, които споменават елфите са именно от фолклора на викингите. Там елфите са полубожества с човешки облик и са представени ката духове на природата. Тази представа за тях напомня нимфите от гръцките легенди и самодивите и русалките от славянските митове. След ранните представи за елфите се среща и разделение на светли и тъмни елфи. Светлите, според митовете, обитавали място в небесата, наречено Дома на елфите, а тъмните живеели долу на земята.
По-късните легенди дават богато разнообразие в представите за елфите. Някои скандинавски митове от онова време описват елфите, като същества подобни на феите от западно европейския фолклор – мънички човечета с крила като на пеперуди или други насекоми, които най-често са горски духове. В други скандинавски митове от същотото време се среща и другия вид елфи – тези подобни на хората, но оригиналната представа на викингите вече се е изменила и те са описвани предимно като млади жени. Това е още една връзка със самодивите от славянските легенди – митични горски същества, които също се описват като красиви, млади жени, обикновено носещи бели дрехи, както е и при светлите елфи от скандинавските митове. Както за самодивите така и за елфите се смята, че са само вещи в магиите. Макар и да не са открито враждебни самодивите не обичат да бъдат смущавани и в приказките за тях обикновено се казва, че човек може да бъде омагьосан, дори само ако зърне самодива. Друга подобна, обща митична представа за елфите и самодивите е, че ако човек гледа магичният им танц му се струва, че са изминали само минути или часове, а същност в реалния свят могат да изминат цели години. Това е свързано и с представата за безсмъртието и вечната младост на елфите – сякаш за тях времето върви по-бавно или дори е спяло.
Макар и не винаги войнствени, в много митове, елфите водя битки. В северно европейските легенди се срещат истории за герои – полу-хора, полу-елфи, които можели с магия да призовават на своя страна цели армии и дори, когато войните им загивали, да ги съживяват отново с магия. В всички митове, в които на елфите се налага да водят войни или боеве, те са описани като изкусни майстори най оръжията си. Най-често елфите използват леки оръжия, например лъкове е стрели, и им се приписва невероятна точност изстреляната от елф стрела е изключително мощна и никога не пропуск целта.
Във фолклора на германските народи елфите са описани доста по-различно от скандинавските представи. Там те са смятани за същества, които носят болести на животните и хората, и дори за предвестници на смъртта. Смята се също, че причиняват и лоши сънища – немската дума за кошмар, в буквален превод, означава елфически сън. Такива духове, от които зависят сънищата на хората се срещат и в други митологии, но те рядко се свързват с елфите.
Като цяло елфите са символ на душевна чистота, справедливост и сила. Обикновено описвани като изключително мъдри същества, им се преписват и много мощни сили, които обаче те използват пестеливо и внимателно. Елфите – почти ефирни същества са известни и със своята красота, елегантност и лекота, но въпреки нежния им външен вид те могат да бъдат страховит противник ако са обезпокоени, раздразнени или застрашени.

Джуджета

Джуджета са поредните митични същества с произход от скандинавските и северно европейските митологии. Въпреки, че джуджетата са най-популярни в тези митологии, те се срещат под различни форми в много други митове и легенди. Често например ги откриваме в египетските източници или в тези на американските индианци, а на много места в Европа в местните митове има същества подобни на джуджета, но наричани с други имена, като например лепрехоните в Ирландия. Джуджетата обикновено са представяни като отделна раса, но понякога и като по-дребни представители на хората, на които обаче винаги се придават редки или свръхестествени сили и способности. Според легендите външния им вид е като на хората, но са значително по дребни – различно в различните митове, най-често с ръста на 3-4 годишно дете. Почти винаги са описвани ката грозновати, с големи глави и набити, яки тела. Те имат дълги коси и винаги големи, гъсти бради. Заради ръста си те са лоши бегачи и ездачи, но въпреки това се смятат за отлични воини, които храбро защитават крепостите си. Също така те често са описвани, като смели, дръзки и много горди, но лесно избухливи, алчни и понякога недоразсъдливи и себични същества. Обикновено джуджетата живеят под земята или в планински райони и според някои легендите дори могат да виждат в тъмното. Понякога дори се казва, че те се страхуват от слънцето или дори, че то е вредно за тях. Често в митовете се говори за цели подземни градове изградени от джуджетата огромни, сложни и богато украсени. Те са известни като добри миньори и изкусни занаятчии. За тях се смята, че трупат големи богатства от злато и скъпоценни камъни. Славят се също като ненадминати ковачи, които правят отлични оръжия, изящни бижута и други метални изделия, и дори могат да изковат различни магически предмети – именно те са направили повечето свръхестествени предмети, известни в скандинавската и други северно европейски митологии. Често джуджетата са представяни и като големи търговци на ценните стоки, които произвеждат.

Както повечето митични същества от северно европейските митове и легенди и джуджетата са често срещани герои на по-модерните произведения от фентъзи жанровете. Характерните им черти и качества са запазени и обогатени с някои подробности. В тези по-модерни представи джуджетата са дълголетни – те живеят 3 или дори 4 пъти повече от хората, но имат сравнително малко деца, които те пазят с цената на всичко от традиционните си врагове като например орките. В тези произведения обикновено съществува и отдавнашна война м/у джуджетата и елфите – две могъщи, но много различни помежду си раси. Това също обяснява и характерното, в някои произведения, за джуджетата недоверие към магиите – те предпочитат да правят нещата със собствените си сили и със собствените си ръце вместо да се доверяват на несигурни и опасни магически методи. Според други произведения, обаче джуджетата са доста близки с елфите – те дори са смятани за роднини, представители на една и съща раса.

Едно интересно възможно обяснение за произхода на легендите за джуджетата включва преместването на север на хората от по-южните територии на Европа, през Бронзовата ера. Тези хора се занимавали предимно с добиване на калай необходим за производството на бронз. Те тръгнали на север тъй като там залежите от калай били по-големи. Тези южняци, като цяло, били по-дребни, по-тъмнокожи и тъмнокоси от представителите на северните народи имали по-големи бради от тях. Познанията на хората от юга в областта на металургията може да са изглеждали магически в очите на северняците, които по това време били много по-изостанали. Същото се отнася и за оръжията и броните, с които южняците разполагали и които превъзхождали значително по-качество тези на северните народи.Всичко това може да обясни защо легендите за джуджетата са характерни предимно за северните части на Европа и защото те са описани като занаятчии производители, владеещи, в известен смисъл модерните технологии – нещо рядко срещано при другите митични създания и раси от тези митологии.

Независимо дали тази теория е вярна и дали в легендите за джуджета има някаква истина, те си остават още едни любими герои от митовете и приказките, и имат своето място в модерните фентъзи творби, заедно с елфите, троловете и драконите.

Тролове

Троловете са страховити митични същества произлизащи най-вече от скандинавските митове и легенди. Различните митологии и приказни истории на различните народи от цяла северна Европа дават за троловете, както и за останалите митични същества, разнообразни представи, а в наши дни образите се допълват от фантазията на авторите на модерни приказки и други произведения от фентъзи жанра. Описанията на троловете в скандинавските легенди напомня на тези на огретата и орките в английската и други европейски митологии. В най-общи линии троловете обикновено са представяни като много силни физически, но и много глупави същества.
Троловете обикновено се описват или като страшни великан, подобни на зверове, или като по-дребни и приличащи на хора, но все пак уродливи създания, които живеят под земята, в пещери, хълмове или могили. В скандинавските митични истории, от където произлизат троловете, те най-често са описани с големи уши и носове, и дълги ръце, а понякога с големи зъби или бивни и дори с едно око, подобно на циклопите. В същност има две основни традиционни представи за троловете. Първата, разпространена главно в по-северните скандинавски райони, описва тези създания като по-страховити и уродливи. От тук водят началото си и легендите, които ги представят като великани по-скоро с животински черти. За южните райони е по-характерна друга представа, описваща троловете като много по-подобни на хора – те обикновено носят дрехи и дори е трудно да се разпознае трол от човек, особено ако тролът иска да се прикрие. Според втората представа троловете живеят под земята. За троловете великани обикновено се смята, че живеят сами, докато тези подобни на хора водят и живот подобен на този на хората.
В много митове троловете имат магически сили, които им позволяват да стават невидими и да се движат с вятъра или да се вмъкват незабелязано в домовете на хората. Понякога човек може да усети присъствието им наблизо като ги чуе да говорят или вдигат друг шум, или ако ходейки през гората усети миризма на готвеща се храна, да разбере, че наблизо има обиталище на тролове. Според други легенди те могат да приемат формата на различни предмети, като паднали дървета, дънери или скални късове, или да се превръщат в различни животни, например кучета или котки. У някои народи, често се среща идеята, че троловете обичат да се явяват като търкалящи се кълба.
Макар, че понякога нае винаги са смятани за зли, те могат да причинят големи злини и поразии, дори понякога без да целят това. Понякога те са описани като примитивни и глупави същества, чиито злини се дължат на не на злата им природа, а просто на недостатъци присъщи за хората, като завист, алчност, невежество или наивност. Но обикновено, независимо дали са зли или не, троловете са мразени от хората. Според митовете са и големи крадци, като обикновено крадат от хората храна, стоки или добитък, а понякога и унищожават запасите. Смята се, че в пещерите си крият и големи богатства и съкровища. В някои легенди троловете отвличат хора за роби, а в други крадат новородени деца от домовете на хората, като оставят на тяхно място собствените си.
В много от скандинавските митологии троловете, както и други митични същества, се страхуват от стомана, а в епохата на християнството се смята, че страхуват и от църковни камбани, кръстове и други религиозни символи. Също така, според повечето митове, те се превръщат в камък ако бъдат изложени на слънчева светлина, за това излизат навън само нощем. Има дори легенди, според които троловете се страхуват от самите хора. В тях се казва, че троловете изчезват там, където човек прокара път.
В някои по-стари скандинавски вярвания троловете са наричани някои природни духове, като например морския трол, за който дори се е смятало, че помага на хората и ги закрилят. Но независимо от многото и различни представи и легенди за тях, троловете са важна част от скандинавската митология, и следите от тях се срещат и да днес не само в детските приказки. Много географски обекти в скандинавските страни носят имена свързани с троловете, като например шведския град Тролхетан, чието име означава “ тролска шапка”, или планината Тролкира, в превод “тролска църква”. Тази популярност на троловете, продължава и днес и те са чести герои в модерните приказки и фентъзи произведения, като тук са запазели най-характерните си качества – зъл нрав, разрушителна сила и слаб интелект.

Русалии

1) В българските народни вярвания персонифицирани женски демонични същества, които прелитат като пеперуди и птици отвъд Дунава през Русалската седмица след Петдесетница. Според поверието те са лечителки на всички болести. Затова през цялата седмица болните хора преспиват една нощ на поляни и се мият с водата от русалските извори.
2) Обичай, изпълняван през Русалската седмица в Северна България или през дните от Коледа до Йордановден в Македония.
3) Обредни лица в обичая русалии. Групата от млади мъже (нечетен брой), облечени в дълги женски бели ризи, лекуват русалската или самодивската болест. Около болния русалия изпълняват специален танц, като в един миг счупват гърне с лековита отвара от билки; вярва се, че по този начин изпъждат болестта.