Призрачни истории

Най-страшният дух убиец от всички времена е чудовището от "Бъркли Скуеър" №50, който вилнее още от 19в. Никой не може даго опише точно, защото хората, преживели злокобната си среща с него, дават доста неясни обяснения.
Една от първите му жертви е сър Робърт уарбойс. Приятелите му предложили да прекара една нощ в прословутата къща и той приел със смях. Собственикът настоявал да вземе предпазни мерки - сър Робърт да си вземе пушката или ако не успее да я употреби, трябвало само да дръпне шнура на звънеца за долния етаж. През нощта точно в полунощ се разнесли силни позвънявания. Докато тичали нагоре, чули изстрели. Но докато влезли в стаята, Робърт бил вече мъртъв. Неговите изцъкнали очи и изражението на лицето му ясно говорели за преживян ужас.
Няколко години по-късно двама моряци минавали по "Бъркли Скуеър" и видяли табелката с надпис "продава се". Двамата приятели Блъндън и Мартин не знаели каква зловеща тайна крие тази къща. Решили че това е удобен момент да пренощуват безплатно. Обиколили запустелите стаи, докато намерили една на горния етаж. Мартин заспал веднага, но Блъндън бил доста нервен. Точно в полунощ той чул провлачени стъпки, които идвали откъм коридора и се насочвали към тяхната врата. Събудил приятеля си и те видели бавно да се отваря вратата и в рамката й някаква масивна и призрачна фигура. Призракът се навел над Блъндън и го сграбчил. Мартин в ужас и подкосени крака все пак могъл да избяга, за да потърси помощ. останал без дъх, той успял да разкаже случката на един полицай и двамата хукнали към къщата, но когато стигнали, вече било твърде късно. Смазаното тяло на Блъндън лежало на стълбището до избата със счупен врат, а лицето му било изкривено в ужасна гримаса.
Убийствата на "Бъркли Скуеър" продължили и до наши дни, а един от оцелелите след срещата си с призрака, Самюел Лигълтън, описал най-страшната нощ в живота си. Романтик по природа, ловец и човек, който години наред е слушал потресаващите истории за призрака убиец, той решил да подложи на изпитание смелостта си. взел и двете си пушки, едната напълнил със сачми, а другата с дребни монети с по 6 пени (според вярванията) - магическо средство за предпазване от лоши духове. през нощта той видял да влиза огромният дух, но този път направо през стената и изстрелял сребърните монети срещу призрака, който го нападнал. По всяка вероятност магическото средство подействало и призракът се изпарил. Според Литълтън няма никакво съмнение, че тази стара къща по свръхестествен начин носи смърт и че е обитавана от призрака на лорд емпсиъкт, живял в началото на миналия век и убит по особено жесток начин, витае и търси възмездие.

Д-р Уеар Мичъл от Филаделфия, един от известните неврохирурзи в наши дни, преживял през 1976г. следното:
Бил задрямал след тежък ден, когато му съобщили за едно момиче, което го молело да го придружи при болната му майка. Девойката била слаба, загърбена със старинен шал, въпреки дъждовното, но топло време. Докторът придружил момичето и установил, че болната жена страдала от възпаление на белите дробове. Предписал лекарства и поръчал дъщеря й да ги занесе час по-скоро. Жената го изгледала изненадано "Дъщеря ми е мъртва от пет години" - казала тя. От девойката нямало следа, а старинния шал висял на скрина абсолютно сух.

През 1987год. член на британското консулство в Париж бил на гости на свои приятели в Ирландия. Една нощ се събудил и видял ясно на стената нещо като жива картина: фигура на момче с грозно и сиво лице да мъкне ковчег по някаква поляна. След секунда видението изчезнало. Домакинът изслушал среднощната история на госта си и бил доста объркан. С време чиновникът от консулството забравил случилото се, но много скоро изживял потресаващо чувство на вина. Той присъствал на дипломатически прием в Париж. Тръгнал към асансьора и бил поразен от лицето на пиколото - грозно и сиво.
Отдръпнал се и тръгнал по стълбите. Когато асансьорът стигнал до петия етаж, станала авария и той полетял надолу. Намиращите се в него мъж и жена загинали. След като разказал за срещата си с пиколото от своя сън се оказало, че такъв човек не работи в хотела.
Дали призракът е искал да го убие или видението е било предупреждение?
Две години по-късно чиновникът от посолството загинал при пътна катастрофа...

Таксиметровият шофьор Джон Уилсън карал колата си безцелно из замръзналия и недоходен според него град. Решил да пообиколи града и когато минавал покрай гробищата видял едно момиченце, на не повече от пет- шест годинки да стои на пейката пред портата. Въпреки минусовите температури то било облечено в лятна рокля с тънки презрамки, а русата му коса обрамчвала красивото му лице. На мъжа му дожаляло и си помислил, че детето се е изгубило. Решил да я закара у тях. Докато момиченцето се возело в колата, не говорело, само посочвало пътя към дома си с жестове. Когато стигнали до къщата, мъжът дал на детето якето си и й казал бързо да се качва и да каже на майка си да слезе след малко за да донесе якето му. Момиченцето кимнало, усмихнало се и влязло в ъщата. Джон чакал в колата си петнайсет минути... двайсет... половин час, но никой не излизал. Накрая решил да почука на вратата, за да прибере якето си. Отворила му една учудена жена и го попитала какво обича. Той се извинил и казал, че идва само за да си вземе якето, което дал на заем на едно синуоко момиченце с руса коса и лятна рокля. Изведнъж жената се разплакала и през сълзи обяснила, че това е дъщеря й, която е починала преди десет години на същия този ден.

Това не е толкова призрачна история колкото злобна.

Едно семейство ( мъж, жена и малкият им десет годишен син ) пътували на дълъг път през нощта.
Изведнъж нещо на колата се повредило и останали на пътя...
Бащата се сетил, че преди стотина метра е подминал някаква голяма сграда, изглеждаща предимно запустяла, но решил да проверят все пак за телефон. Двамата с майката тръгнали, обаче казали на детето за по-сигурно да се заключи и скрие в колата, и в никакъв случай да не отваря...
Минал час, когато изведнъж детето чуло някакво странно дращене по покрива на колата, умряло от страх реве и трепери сгушило се долу. Дращенето не спирало. Изведнъж се чули наближаващите сирени на полицията...
Наобиколили колата и един от полицаите на високоговорител казал на детето да излезе от колата без да се обръща назад, и да отиде при него. Детето излязло, но може би и от страх, решило да се обърне. Оказало се, че някакъв психопат драскал по покрива с главите на майка му и баща му.
А запустялата сграда била психоатрична болница.

Кървавата Мери:

Едно момиченце било в кома близо 3 месеца и накрая родителите решили да изключат поддържащия живота му апарат. Вечерта след погребението майката сънувала сън, в който дъщеря й плачела, изглеждала ужасно раздърпана и уплашена, и говорела: "Мамо, защо ме пратихте на такова тъмно и студено място, защо ме оставихте самичка, елате да ме вземете, страх ме е..." Майката не обърнала внимание на съня, било нормално да сънува обичната си дъщеря, която загубила толкова нелепо. На следващата вечер обаче сънят се повторил. Дъщерята плачела и молела да я приберат вкъщи, питала защо са я заровили жива и т.н. Сънят се повтарял всяка нощ и накрая майката придумала бащата да изровят гроба. Когато отворили ковчега пред тях се разкрила ужасна гледка. Момичето погребано с най-хубавата си рокля, било свито в единия ъгъл, а не както го оставили спокойно лежащо по гръб, с разкъсана рокля, а по пръстите имала рани, ноктите били мръсни и изпочупени. По вътрешната страна на ковчега ясно личали дълбоките резки, оставени от ноктите и имало вдлъбнатини, сякаш от удари с юмрук. Момичето, неясно как, се било събудило след комата вече погребано, изпаснало в ужас от страха, тъмнината и недостига на кислород, се е борило да излезе от ковчега няколко часа, докато накрая се е задушило... Била погребана жива!

Веднъж, докато белела картофи, баба ми неочаквано била сполетяна от "видение" - как майка й, която живеела в Северна Англия, на около 17 000 км, й маха за сбогом. На другия ден баба получила телеграма, че майка й е починала точно по времето, когато я видяла предишния ден.

Сънят на Елизабет бе прекъснат от някакъв тъп удър. Неспокойно се
размърда в леглото, но не стана веднага, защото си помисли че се е
сепнала от някой кошмар. Тропотът обаче се повтори... и потрети.
-Мел?-извърна се на ляво тя.
Приятелят и само безпристрастно измънка и се обърна на другата страна в съня си.
Елизабет се изправи. Обу пухкавите си розови чехли и се заметна с пенюара си. Бавно тръгна надолу по стълбите.
Кухнята
бе спокойна. На столовете седеше единствено мрачната, нощна самота,
която бе обвила целия град в момента. Жената въздъхна и потърка очи.
Реши, че просто все още е в съня от който бе избягала, и нямаше нищо
против да се върне там. Обърна се, и тогава сякаш се затвори врата.
Лизи бавно се извъртя, а в очите й се четеше страх, мнителност и... любопитство.
„Проклето любопитство!”-изруга на ум тя и тръгна бавно към хола.
На
пръсти мина по дървения под и се озова в обширния хол. Големият кожен
диван спокойно стоеше недокоснат, а дистанционното на телевизора
поставен на дървената, черна поставка отпред стоеше недокоснато.
Камината в края на стаята, бе вече огаснала, а снимките над нея
спокойно припомняха миналите дни.
Лек и влажен ветрец погали кафявите коса на Елизабет и тя се обърна... входната врата зееше отворена, като че я бяха забравили.
-Мел!-прошепна ядосано тя.
Излезе
на верандата и се огледа. Улицата бе притихнала, а картонените скелети
поставени за утре настъпващия Хелоуин, се вееха леко. Тиквите,
направени като различни човешки глави отрано, бяха потънали в мрак...
Елизабет
хлопна вратата и се извъртя към хола...и дъхът й спря. Тя присви очи.
Затвори ги и отново ги отвори, но нещото не изчезваше.
На камината бе подпрян голям, дървен ковчег който излъчваше страх, безнадеждност и сковаващ студ.
Изведнъж,
ковчега започна да се отваря...бавно...бавно...бавно. Лекото скърцане
дразнеше ушите на момичето и караше капки пот да избиват по нежното й
чело.
Искаше да избяга, но не можеше да помръдне. Искаше да извика, но гласът й бе изчезнал заедно с куража й.
Капака
на ковчега вече не пречеше на това, което бе вътре. То приличаше на
жена... Кожата по ръцете й, бе грозно обгорена, както й дрехите й от
който се показваше дори месото под човешкото плът. Миришеше на въглен,
а бялата й коса на места бе овъглена. Офицялната черна рокля, която
служеше за облекло обаче...бе непокътната. Трупът се размърда. Помръдна
палеца на дясната си ръка, които бе обгорен до коста и тръгна напред.
Косата все още закриваше лицето й.
Елизабет не можеше да помръдне...не можеше дори да припадне, че да не усети болката от това което щеше да последва.
-Здравей мила...-изсъска зловещо нещото.
Вратата се отвори с трясък и силен вятър ръздели косите на полумъртвата.
-ЕЛИЗАБЕТ!
Мел се опитваше да осмири, събудилата се от кошмара жена, която размяташе стиснати юмруци на всички страни.
-Успокой се, успокой се, всичко е наред-най-после надделя над нея той.
Момичето бе обляно в пот. Очите й бяха широко отворени, а косата й, неземно рошава.
-Какво...какво стана?
-Сънува кошмар-погали бузата й той.-Още си разстроена от загубата на баща си, нормално е...
Елизабет успокой малко дишането си и изведнъж в съзнанието й изплува истината.
-Не баща ми-зашептя тя-сънувах майка ми.
*****

Подобни кошмари Елизабет сънуваше почти всяка нощ. Почти
всяка нощ откакто преди седмица баща й се бе обесил на едно дърво във
фермата в която живееше. Единственото наследство, което тя получи от
него бе малко дървено кръсче, вързано за кафяво въженце. Всичко
останало, бе иззето от банките, които трябваше да покриват заемите
изтеглени от стария човек преди смъртта му.
Този инциден бе
травмирал дълбоко момичето, защото година по-късно майка й, бе загинала
в пътно произшествие. Колата с която пътуваше за рождения ден на дъщеря
си бе избухнала, а баща й не успя да преживее самотата си. Родителите
й, бяха мъртви...завинаги. Помощта им тя повече нямаше да види. Нямаше
да може да им даде внуците, които те толкова много искаха. Понякога
това я караше, да изпада в униние или пък даваше път на някоя и друга
сълза. Понякога това просто се стопяваше в бездната на съзнанието й.
Така
дойде и 31-ви Октомври-Деня на Вси Светий. Деня, когато всъщност се
случваше кошмара. Деня, когато ковчега щеше да се отвори и от него щеше
да се появи овъгления призрак на майка й...
-Това е само сън.-погледна се тя сутринта в огледалото.-Отпусни се...
С
тази нагласа, тя отиде и на работа в офиса си, където работеше като
редактор на един от най-елитните вестници в цялата страна. „Таймс”, бе
един от най-продаваните вестници в Америка и така тя припечелваше
доста, но предпочиташе да живее сред останалите хора, като с приятеля й
си купиха къща в предградията. Обичаше да гледа малките деца каращи
малките си колелца, и да поздравява старите хора, които минаваха
необезпокоявани от никого.
Приятелят й Мел, беше обикновен пазач на банка, но това не я притесняваше, чувствата й бяха по-силни.
Тъй
като той бе на смяна тази хелоуинска вечер, тя щеше да бъде сама в
празния дом, и оттук идваше стха й. Искаше да го помоли да остане и
знаеше, че той нямаше да й откаже, но самата идея се стори доста смешна
и дори жалка, предвид това че един толкова пораснал като нея човек, се
плашеше от някакви сънни привидения.
Така вечерта бавно пребори както утринта, така и обеда, а последната битка със следобеда, бе дори по-кратка.
Когато
си тръгна от работа, около Лизи търчаха малки дечица, облечени в
разноцветни костюми и готови да покорят големия град, а колите се
бутаха в огромното задръстване. Рейса я откара до спирката в най-голяма
близост до дома й, и тя бавно потегли натам.
Вечерта минаваше
спокойно. В кошницата с бонбони, която Елизабет бе приготвила специално
за празника бяха останали съвсем малко бонбони, които бяха готови да
попаднат в ръцете на оставащите дечица. Часът вече бе почти 11, а на
звънеца отново се иззвъня.
Елизабет грабна кошницата с останали
бонбони и със спокойна усмивка отиде натам. Хвана дръжката и я
завърта...но отвън нямаше никого.
-Ехо, има ли някого?
Никакъв
отговор. Елизабет остави кошницата на масичката до вратата и излезе на
верандата. Свещта в направената страховито тиква, бавно догаряше, а
картонения скелет закачен на надвеса бавно се поклащаше докосван от
вятъра.
Елизабет се огледа. Нямаше повод за притеснение.
От
храстите в съседния двор нещо прошумоля. Когато погледна натам, направи
стъпка назад. Стори й се, че видя нечия бяла коса да изчезва зад
малките клончета на растенията.
-Трябва да престана с това...трябва да...
Светлината
в тиквата се съживи. Догарящата свещ изведнъж се разпали по-силно от
когато и да било. Огънят проникна през малкия капак на тиквата.
Изведнъж тиквата се надигна, всякаш хваната от невидима ръка. Извъртя
горящите си очи, нос и уста с два зъба към момичето, което я гледаше
ужасено. Елизабет бързо затича към прага, а горящата тиква полетя към
тялото й. Тя се разби на малки огнени частички, в стената, а момичето
затвори вратата и я заключи. Хвана малкия дървен кръст и започна да се
моли, облегнала гърба си на дървената врата.
След миг тръгна към
домашния телефон и го взе от лавицата над камината, на която стояха
множество снимки. Бързо надбра мобилния номер на Мел.
-Ало?
-Мел, случва се нещо ужасно!
-Елизабет? Какво се е случило?
-Нещо, не мога да го обясня, тиквата сякаш оживя...
В очите й се четеше чист ужас, а устните й искаха да изкрещят.
-Оживяла, какво говориш?
-Не знам, аз...
Тропотът. Тропотът, който бе чула и в съня си. Тропотът, който я бе събудил. Позна го, веднага щом го чу.
-Елизабет?
-Просто ела, колкото се може по-бързо...
Звукът,
този път идваше от мазето. Там бе напълно празно помещение, което никой
не използваше. Нямаше нито развалени вещи, нито някакви сечива. Всичко
бе изнесено и почистено и то бе останало празна площадка.
Тя
затвори бързо телефона и го постави отново на лавицата. Отиде в кухнята
и взе един голям кухненски нож. След което излезе през задния вход и
отвори двойната дървена врата, водеща към самотното помещение.
Пое
си дъх и стисна ножа в лявата си ръка. С бавни стъпки тя пое към мрака,
който очакваше пристигането й, за да я обвие в пипалата на страха.
А
мрака, наистина бе обвил всяка стена, всеки самотен ъгъл. Елизабет
запретърсва стената около себе си, за ключ, откъдето да пусне малката
лампа. И успя. Натисна малкия бутон и крушката хвърли лека жълтеникава
светлина наоколо... това обаче съвсем не я успокой.
Там стоеше
ковчега. Опънат насред празнотата. Оставен сякаш преди години, той я
чакаше в празнотата, за да излезе от преградите на един кошмар.
По
челото й пробиха капки пот. Дъхът й бе спрян от студенината, която
бавното отваряне на ковчега бе довело със себе си. Елизабет не можеше
да помръдне, скована от страха, скована от всичко това което се
случваше.
Призрачния овъглен силует отново се надигаше от своя
вечен сън. Косите й отново закриваха лицето и тя бавно продължаваше
напред. Елизабет събра сили и въпреки че не можеше да помръдне от
владаняващия ужас тя стисна по-силно ножа, който държеше.
Нещото
се доближи до нея и се опита да я докосне с обгорените си ръце.
Елизабет обаче бързо заби ножа в студената му плът и се чу зверски
писък...писък който разкъса небето и спокойствието в тази толкова
весела за някой нощ.
Косите се разделиха и пред Елизабет, която
забиваше ножа по-дълбоко и по-дълбоко също закрещя, от гледката пред
очите й. Лицето на жената нямаше кожа, цялата бе изгоряла, а месото по
лицето й караше човека срещу й да предпочете бавна смърт, отколкото да
я погледне дори веднъж. Очите й бяха излезли от зениците и стърчаха
мъртво към пода, а устни, нещото дори нямаше.
Елизабет събра
всичките си сили и запрати призрака напред, като затича нагоре и
затвори призрачното мазе. След което заключи задната врата.
Отново
докосна кръсчето висящо на врата й...и тогава си спомни. Кръста,
всъщност бе на майка й. Бе единствената нейна принадлежност, която не
изпратиха в гроба й. Тя трябваше да опита.
Отиде до камината и
бутна вътре всички вестници и книги, които намери. Подпали ги със
запалката, която намери и разкъса, връвта на която бе закачено
кръсчето. Погледна го...за последен път. Това бе последния подарък от
баща й...дали трябваше да се разделя с него?
Някой се опитваше да влезе. Бравата зверски бе натискана нагоре надолу.
-Мел?
Никакъв отговор.
-ОСТАВИ МЕ НА МИРА!!!-извика Елизабет и метна дървения кръст в съживения огън.
Кръсчето бавно изчезваше в червения мрак, опитите за проникване в къщата изведнъж спряха....

****

Колата
на Мел, спря пред къщата, а мъжа бързо затича нагоре. На вратата бе
посрещнат от Елизабет, която се хвърли в прегръдките му. Не плачеше,
нито пък имаше широка усмивка, просто бе спокойна, че отново усеща
подкрепата му.
-Какво...какво става тук?
-Нищо скъпи-каза меко тя-всичко беше просто лош сън. Един празен кошмар...

Един мъж и една жена страшно много се обичали и решили да се
оженят, въпреки че били млади. Имали страшно красива градина с бели и
червени рози, за която и двамата се грижели постоянно. След време жената
забременяла и били много радостни,че ще си имат дете. Но при раждането,
майката умряла. Последните й думи към мъжа й и прислужницата били,че тя
винаги ще е с тях, като бял гълъб, който ще се появява над розовите
храсти, когато цъфтят. А ако мъжът й си намери нова жена и я доведе в
тяхната градина, това ще убие белия гълъб (т.е. душата й) и тя завинаги
ще си отиде от тях.
Но след много години мъжът решил пак да се ожени. Той не вярвал на
думите на жена си за белия гълъб, въпреки че прислужницата се кълняла,че
го е виждала всяка сутрин над розовите храсти. И завел новата си жена в
стария си дом. На следващата сутрин се чули силни писъци, всички
излезли и видели един бял гълъб, летящ на белите храсти, с голямо
червено петно на гърдите и малко капки кръв падали върху розите. След
като прелетял няколко пъти над мъжа, гълъбът паднал на земята мъртъв. А
на другата сутрин, новата съпруга на мъжа била намереня умряла, с голямо
червено петно на гърдите, точно там, където е сърцето й.

Някога трима приятели късно през нощта решили да викат духове. Искали да
извикат духа на Хитлер. Нищо не станало и те помислили, че духове не
съществуват. Всеки се прибрал вкъщи и легнал да спи. На сутринта,
домовете на тримата приятели били покрити с кръв, а на тавана бил
нарисуван пречупения кръст на Хитлер. Тази кръв, била кръвта на техните
родители, които били убити...

едно семейство-майка,баща и три деца били много бедни.те искали да
си купят нова къща но всичко било твърде скъпо.една вечер към полунощ на
майката и се дояло нещо.тя отворила хладилника и намерила снимка на
идеалната къща на идеалната цена а на гърба на бележката било написано
нещо неразбираемо.тя решила че някое от децата е оставило бележката.
на сутринта семейството отишло да разгледа къщата.тя била наистина
много хубава и имала стаи за всички.само че не видяли мазето.купили я и
на другия ден се нанесли.вечерта най-малкото момиченце вървяло към
стаята си и чуло стъпки.изведнъж се показал един силует който му
прерязал главата.това се случило и с двете по-големи момчета.след като
ги убил силуетът се насочил към горния етаж където била стаята на
родителите и майката четяла в леглото.той я убил но не и
бащата......защото той бил убиецът.
всъщност в мазето имало гробища и бащата бил обладан от зли
духове.а на гърба на бележката пишело "не отивайте там защото ще умрете"

Имало едно момченце,дето родителите му го били оставили една вечер само у
тях.През цялата нощ,обаче валяло много силен дъжд и на детето го било
много страх.Постоянно чувало отвънка;"Кап,кап,кап" и то 1во си
мислело,че тва било от дъжда,че капки капели на няква ламарина
отвънка.След време на детето го хванало още повече страх,защото дъжда
бил спрял,ама то още чувало "Кап,кап" и му се сторило,че нещо от
гардероба идва тоя звук и решило да иде да провери.Като отворило
гардероба и се изкрещяло много силно...Вътре била баба му обесена на
едно въже и от устата й капели капки кръв,които падали в една купичка и
от тва се чувало ;"Кап,кап,кап....




Лелеее.... тва беше малко злобно..... иначе аз мн си падам по подобни истории.. с духчета де

Имало един много красив мъж.Всяка жена,която се влюбвала и женила за
него умирала.Това се случило с 7-те му жени.8-ма девойка се оженила за
него.Странно,но тя не била намерена мъртва след първата брачна нощ.Мъжът
се учудил и решил да се постарае за да умре.На другия ден когато се
връщал от работа вратата била отворена,а вътре било тъмно.Мъжът
попитал:Скъпа,там ли си?И се чул глас на възрастна жена:Да любими,тук
съм.На другия ден мъжът бил намерен удошен.Тогава на погребението му
жена му била с окървавена булченска рокля.Всички се чудили,защото това
всъщност не била жена му,а старицата,която го убила.После,когато
отворили ковчега,видяли,че вътре лежи истинската му жена със окървавена
рокля,на която пишело:Тук вътре съм любими.

В една къща живяло момиче с кучето си...всяка вечер момичето,когато
легне да спи-кучето и близва ръката.......но една вечер.....чува,че нещо
капе от банята....става да провери-вижда,че от чешмата капе вода,ляга
си и "кучето"я близва....след секунди пак става и отива в банята да
провери защо пак капе и вижда КУчЕТО СИ УДОшЕНО и кръвта мъ капе в
чешмата,а на огледалото е написано:"И хората могат да ближат" .





........... кофти тръпка