~Изповеди~ защото просто понякога се нуждаем от някой който да ни изслуша

Кажете ми с какво съм аз по-различна от другите хора. Защо такива като мен трябва да са сравнявани с нищожества, когато е пределно ясно, че нищожествата са тези, които ни усмиват и ни карат да желаеме да не се бяхме раждали.
Нима аз съм нещо по-зазлично от останалите хора на този свят? Нима понеже не съм някаква анорексичка, тъпа кранта, поредната курва която всеки може да оправи.... нима това ме прави някаква загубенячка?
Защо хората, които сме интелигентни или срамежливи...... защо, питам аз, непременно ние трябва да сме отрепките на тоя свят?
Ние навлязохме вече в век на технолотичното развитние, век в който за да се развиват тези технологии трябват способни хора.... умни хора... Добре тогава, но може ли да ми обясните защо точно умните хора са загубеняците и отрепките на този свят а не курвите и пикльовците дет ги виждаме все по-често из улиците? Вече няма свестни хора. Или поне няма хора, които да са примери за моята представа за това как трябва да се държът свесните хора. Не говоря за външен вид, външният вид няма нищо общо. Всеки има право да изглежда така както пожелае, но защо е нужно свестните хора да са една стотна от обществото.
Даже май се замислям дали една стотна не е много.....
В днешно време хората се променят само за да могат да се класират в някоя от групичките на "Готините". Тези хора са готови да изневерят дори и на моралните си принципи само за да могат да се харесат на останалите. Малцина са тези, които са достатъчно умни за да останат вярни на себе си. И точно живота на тези малцина е тровен от другите. Точно тези хора биват усмивани и подлудяванир до степен на умопомрачение. Но не всеки е облагодетелстван да има такива чудесни приятели както аз. Не всеки има този късмет. Не всеки има рамо на което да поплаче, когато се нуждае. На този тип хора им е още по-трудно в живота.
А ние се нуждаем от помощ... всеки един от нас има нуждата от подкрепата на другия.
Аз имам едни невероятни приятели, за което съм много благодарна на Бог. Но Бога ми, падам на колене и ви се заклевам, ако не бяха те досега сигурно щях да съм мъртва. Нямате си и на представа колко пъти, слеп поредния психичен тормоз, съм си мислела просто да се самоубия и да приключим с нещата. това понякога ми се е струвало като единственият начин да се оттърва от всичката болка, но знам че това би ги наранило и само заради тях се държа... защото не искам никой да тъжи дори и мъничко заради мен. Подкрепата, която всички вие ми дарявате, приятели, е всичко от което някога съм се нуждала за да оцелея в тоя побъркан свят. Просто не мога да изразя по никакъв начин благодарността си към вас.... обичам ви и искам винаги да знаете това.
Но Бог ми е свидетел, имало е много пъти, когато просто ми се е искало да се хвърля от някоя висока сграда или да скора пред поредната кола.... Но, това е против принципите ми, аз обичам винаги да намирам решение на проблемите си, а самоубийството не е решение а бягство.... лесен начин да се измъкнеш от всичко.
Но колкото и да съм силна, нервите ми не са златни и ми се случва просто да искам да изчезна. Да остана сама и да открия нужното ми спокойствие. Плачът винаги ми е помагал, но и той не е особено решение на проблема... затова се старая ирядко да плача.
Но аз пак казвам - аз съм облагодетелствана да имам такива чудесни приятели. Какво можем да кажем за онези хора на този свят, които си нямат никой? И те се борят с живота наравно с нас, но това да нямаш приятел и все пак да се бориш да продължиш напред... да не се прпедаваш, независимо от всичко.... На такива хора наистина се възхищавам и им свалям шапка!

Съжалявам за неразборията, но просто трябваше да си излея душата без да бъда прекъсвана поради каквато и да е причина....
Обичам ви!

Където и да си...каквото и да правиш...дали ще плачеш или ще се смееш...дали ще те обича някой или ще те мрази друг…аз за теб винаги ще бъда тук :pirat:

Защо наричам ТЕБ приятел ?
Защото ти винаги си тук за мен.
Защото се чувствам добре до теб.
Защото ти чуваш това, което ти говоря.
Защото ти ме караш да дам най-доброто на което съм способна.
Защото ти ме приемаш такава, каквато съм.
Защото теб не те е страх да наричаш нещата с истинските им имена.
Защото ти знаеш как да ме накараш да се усмихна.
Защото ти си земен човек.
Надявам си и ти да Ме наречеш приятел !

Не просто се надявай да те нарека приятел, защото ти за мен си мн повече...
Ти си ми нещо като втората ми сестра и аз винаги ще те обичам не само като приятел...
Надявам се и аз да съм ти приятелка, която никога няма да забравиш...

подяволите чувствам се ужасно
нервите ми просто не могат да издържат на напрежението
направо ще се побъркам

и вече нз кво да правя
ту ми се плаче, ту се хиля кто ненормална

не мога повече така


имам чувството че се намирам в затвор,
като на мрачно място от където няма изход
........
вече дори себе си не мога да понасям

Знаете ли.... днес чух една част от класа да си говори за това как не ме искали на бала... говориме за абитурентския бал на випуск 91... та.. някои хора от класа ми предпочитали да не идват на бала ако аз съм щяла да ходя.
Идеята ми е... така и така чувствата са взаимни, аз и без това от доста време съм казала че не мога да трая класа си и с НАЙ-ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ не бих отишла на бала с него.... така че идеята ми е на кой му се ходи на една хубава екскурзия до чужбина - ще ни излезе едва ли не по-ефтино и от бала. Помислете си хубаво - екскурзия за чужбина с парите от бала.
Даваме сумати пари за бал който трае само 1 нощ а вместо това може да ги опотребиме в една много хубава екскурзия до някоя хубава страничка за няколко дни... пък и ако сме хитри даже може и да ни излезе по-евтино
За какво ми е нужно да се бъхтя толкова само за да отида за една тъпа нощ и то с клас който 1. аз не го искам и 2. който също не ме иска, като мога да си изкарам чудно .... в Италия да речеме.
Приятелките ми от клака ми, твърдят че аз съм луда задето не искам да празнувам бала си... е аз пък твърдя че бих била луда да празнувам с хора, които и без това не ме искат, хора, които постоянно ми късат нервите, подиграват ми се и ме мразят.
Аз лично твърдо отказвам да празнувам с класа. Казаха ми че след време съм щяла да размисля... но това ми го казаха отдавна и все още съм на същото мнение.... не... още по-убедена съм!
Сбогом клас! Ще трябва да ви изтърпя само още година! Да сте ми живи и здрави и както се вика ВСИЧКИ ДА ПУКНЕТЕ ПРАВИ!!

До една степен си права, но не съвсем. На този бал ти няма да идеш заради тези личности а за да си искараш кефа с близките ти хора от класа ( надявам се има такива ). В моя клас също има мн личности които нито аз , нито те могат да ме понасят, но това не значи че трябва заради тях да се лишавам от едно хубаво преживяване.
За моя бал отидаха около 3000-4000 лв.
От друга страна пък за тази сума сигурно можеш да обиколиш Европа
И не им се връзвай, не ги оставяй да те наранят, защото 1 път смачкат ли те ще продължът, няма да те оставят намира

ООО нееее аз днеска мн си се кефих
Те пак говореха нещо за мен в часът по математика и госпожата им се издразни и им се отяде "Тя може и да стане по-слаба но вие няма да станете по-умни" и от там те нали викат "Е че ние принципно сме си умни" и тоспожата некво "Съмнявам се"
Лелеее мн й се изкефих на даскалката
а споменах ли ви че имам и 6

.... мразя се....
... имам толкова проблеми в семейството че просто ми се иска да се гръмна.... Майка ми постоянно ми разправя че не съм я разбирала изобщо и че не съм й била съчувствала а тя к`во прави!? Съчувства ли ми!? Съчувства ли ми, а?!?! Направо съм намразила домът си! Мразя го! МРАЗЯ ГО!!!
Иска ми се не да се изнеса ами направо да се гръмна! Не издържам вече!
.....
Мразя се и себе си.... там лежи и другия проблем... Въпреки всичко случващо се аз съм безсилна да направя каквото и да било....
В последно време разбрах нещо много важно и съществено - светът е кофти място..... много кофти място.
От всичките тия тъпи проблеми вече изгубих предишната си същност... Не мога да се засмея така както преди, ходя по улиците и не виждам нищо... не виждам лицата на хората покрай които минавам, не виждам цветовете, щастието и радостта... изгубила съм и слухът си - песните на птиците, повеят на вятъра, шепотът на любовта и приятелството.... те са изгубили предишният си блясък. Няма ги... просто ги няма. Всичко е черно, сиво и мръсно... грозно за мен. Няма го предишния блясък... казват "Усмихвай се, така хората ще се чудят за какво мислиш".... преди тази мисъл ми харесваше.... но сега всякъш и тя няма смисъл. Изгубих усмивката си... вече не мога да накарам и приятелите ми да се усмихват както преди. С онези топли усмивки.... греещи подобно на Слънцето, изпълнени с радост..... и тях ги няма.
........
Нищо няма да е както преди, нали?

това което не ни убива ни прави по силни

честно не мога да каже че те разберам напълно, но до една стапен. Не искам да те плаша но проблемите ни тапърва започват, дори ще стават още по големи за жаласт. Недей да обвиняваш себе си за нищо освен за собствените си грешки. За сега се остави течението да те носи, както направих аз.
И честно да ти кажа не съжалелявач че се държа настрани от проблемите на хората. Често си казвам че АЗ съм най-важната. ако сом не се опиташ да се спасиш няма кой да го направи вместа теб. Преди бях стигнала до там че се свивах до стената ревях и удрях главата в нея. Този подход наистина не помага,вече го изпробвах.А относно смеха и усмивките: мен наистина ме забавляваш
Да знаеш че на мен напоследък особено ми се иска да се гръмна. Днеска паример и то не 1 път или 2 пъти ми поне 1000 пъти.
Как бихте отговорили на въпроса "къде си ги отгледала тея цици?" , а пък неква бабка ми разправя "може ли да ми дадеш пари" е само до нея ми беше
няма да разправям повече че се нервирам, а от тя нериви вече имам бели косми на главата си

ЩЕ ГРЪМНА ОТ НЕРВИ...В МОМЕНТА ИСКАМ ДА УБИВАМ
Честно ви казвам ако в скоро време не си купя боксова круша ще трябва да влезна в конфликт с тая жена (говоря за майка ми)или трябва да се изнеса.Леле само да си намеря качествена работа и се изнасям .Толкова много ли искам от нея,малко разбиране и подкрепа,но НЕ .За какво да ме разбира аз съм и само дъщеря ,за какво да ме подкрепя та нали идеята ми може да има успех(плаче ми се)Реших да се оплача тук щото до преди малко комшиите си мислеха че съм полудяла щото виках на стената и трошех къщата...................................... Ма аз съм си виновна хората се грижат за нервите си и не споделят с родителите си мечтите,а аз те да знаят.Честно ви казвам ако не са приятелите да ми кажат от време на време че ме разбират направо бих откачила .За това БЛАГОДАРЯ на гората който ме подкрепят ...и благодаря за ислушването

Що бе душа? За кво се изпокарахте тоя път? Ако не ти се пише тука си пусни скайпа и сподели. Знаеш че аз винаги съм насреща

знаете ли омръзнами да ме мислят за най-голямата идиотка. много искам да променя това или поне да не ми пукаше за мнението на хората, но всъщност ми пука и то много. Често се замислям за миналото и вече виждам огромните грешки които можеше и да променят корено реалноста. нямам предвид само собствените си грешки. с удоволствие бих изкрещяла в лицето на хората кои смятам за големи виновници какво наистина мисля и най-вече как техните решения са се отразили върху това което съм (в негативен план имам предвид) но ако направя това ще стане още по лошо. Не искам някой друк да взима решения вместо мен. нз какво да правя почвам да изпадам в депресия
Мразя това което съм. Много неща бих променила но нз как. Някой трябва да ми помогне да изпълзя от дупката в която се намирам. Необходимо ми е да се почувствам ценена от някого, да бъда полезна и да имам цел в тоя нещастен живот. Обаче както вече казах някой трябва да ми погне да се откъсна. Всичките ми приятели(а те не са кой знае колко) ...аа... как да кажа... абе изобщо не им пука. Дори се чуваме 1-2 пъти месечно а с някои даже и по рядко
Честно да ви кажа нямам си абсолютно никаква представа на къде съм се запътила.

Йо пич нали знаеш че н мен винаги можеш да разчиташ
Честно казано и аз имах един такъв период на депресивно поведение преди няма и година... абе живота като цяло е кофти - ти знаеш колко мн неща ми се струпаха на главата напоследък, но не се давам. Какво ти пука какво мислят другите - ти си си ти - а истинските ти приятели винаги ще си те обичат.
И на мен много пъти ми е идвало да се разкрещя и да кажа на всеки какво мисля за него, но не го правя... или поне не винаги. Старая се да съм добричка, но това не ми пречи да им извивам умствено вратлетата
Не се тормози, след време всичко ще си дойде по местата - който ти е вършил зло, на него ще му се върне тройно. А когато това стане на мен ми се иска да съм там и да снимам. Знам че не е редно, но ще се радвам, когато онези, които са ми причинили зло страдат. Искам тях да ги боли така както ме болеше мен и някой ден това ще стане....
Боже звуча като някакъв извратен сериен убиец.... не че не съм де
Но ако искаме да сме честни...
Споко пич всичко ше се оправи. А междувременно мога да ти предложа най-добрият лек на всички времена - шоколад във вредни за здравето количества

радвам се че мога да разчитам на твоята подкрепа много си те обичкам

Има една мисъл дето ме съсипва и силно силно се надявам да не е това което си мисля (Янчето трябва да се сеща).Повторих си "изследването" и пак е като миналия път, но от това което чета това съвсем не е доказателство, по скоро става за евентуална проверка. А това още повече ме притеснява... и нз ко да правя. Ако нищо не се промени до другия понеделник, ще се наложи да и кажа на докторката...
ох моля ви стискайте палци всичко да е наред, защото иначе не ми се мисли какво ще стане...

Пич отиди на лекар те ще ти кажат със сигурност

Днеска бях, ама за друго и в понеделник пак ще ходя да си взема изследванията. Ако нищо не стане до тогава ще трябва кръвен тест, тогава вероятността за грешка ще е доста по малка