Tensai-teki

our Bulgarian forum
 
ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Демоните са сред нас...

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Пет Сеп 04, 2009 1:58 pm

"Учи, учи, учи!" мърмореше момичето докато тичаше към училището си "Всички все това повтарят! Пу да му се не знае и у тъпото даскало!"
Този ден времето бе прохладно, но не и студено.... чудесно за започване на новата учебна година.
"А и тия тъпи даскали не можаха да ни дадът по-малко домашни за пред ваканцията, нали!?!" продължи да мрънкя момичето.
Музиката звучеше в ушите й, вятъра разрошваше косите й..... наистина хубав ден. Един от редките....
Родителите на момичето бяха загинали при трагичен инцидент и тя до преди няколко години живееше при своите баба и дядо. Много добри хорица, винаги подкрепящи я във всичко. Но и тяхното време бе настъпило, и в крайна сметка един ден Юме остана съвсем сама.
"Нямам търпение да завърша най-накрая това тъпо даскало и да изчезна от тук!"
Бързите стъпки на момичето звучаха в ранната сутрин.
"Ще се радвам да се махна... да отида възможно най-далече от тъпите ми съученици! Гърррр толкова ме дразнят!!!! Точно заради изроди като тях мразя да ходя на даскало!"
"Стига си мрънкала, Юме"
Гласът дойде откъм гърбът на момичето, но тя не се обърна за види кой е.
"Курогане, затваряй си човката. Знаеш че рано сутрин не съм в особено добро настроение."
"Днес повече от обикновенно" засмя се нечий друг глас
Юме извърна главата си назад и изгледа кръвнишки двамата мъже зад нея.
"Вижте сега какво!" скара им се тя "Вие сте виновни, че закъснявам! Ако ме бяхте събудили навреме както ви помолих нямаше сега да закъснявам!"
Те не й отвърнаха а просто се усмихнаха по своя си начин.
"Аз не съм ти слуга та да те будя."
Юме се обърна отново и се изплези на своя приятел.... ако можеше така да наречеш демона живеещ у вас и хранещ се с твоята живителна енергия.....
Юмери не бе обикновенно момиче... Никога и не е била такава. Дори и без демона и ангела до себеси тя пак бе с по-различно мислене от другите. Но съумяваше да се държи почти нормално и да има приятели които почти я разбираха.
Но `почти` не гарантираше нищо....
Юме, Курогане и Фай се фяха запознали преди няколко години... връзката им бе на съвсем различно ниво.
Курогане бе демон.... но не от онези, които убиваха заради самото удоволствие....... е, вярно е, че и той си падаше по боевете, но се стараеше да намали смъртните случаи до минимум.
Докато Фай бе ангел..... банално, нали? Домашно ангелче, което да се грижи за теб... много мило.
Юме бе много благодарна за появата на своите пазители. Бяха я спасили по много начини, но всичко започна с глупавия пиян шофьор.... Юме никога не е имала особен късмет, но това да те блъснат докато пресичаш на зелено за пешеходците, бе малко странно и за нея. Ако тогава не се бяха появили ангелът и демонът, които сега тичаха до нея, тя най-вероятно нямаше да е жива. Те й бяха обещали живот в замяна на душата й. Добра сделка.... или може би не.... за момента нищо не се знаеше.
Амулета, подарък от новите й проятели, й даваше известни способности... но Юме не ги използваше често.... поне не и в пълния им потенциял. Но за някой номер на съучениците й, когато я издразнеха... Е, това бяха ненужни подробности, ноли?
"Почти пристигнахме" съобще Фай, когато зад поредния ъгъл се появи училищната сграда.
"Само едно нещо не можах да разбера през всичките тези години - защо всеки божи ден ме изпращате и взимате от даскало? Казвала съм ви че не е нужно."
"Защото ни е приятно" простичко отвърна ангелът а демонът както обикновенно остана безмълвен.
Юме се намръщи, но както обикновенно се примири, знаеше много добре, че ако те не искаха да й кажат нещо, тя нямаше да успее да го разбере дори и да ги убиеше.
"Добре, добре!" ядно каза Юме и тръгна да влиза в училището си.
"Не забравяш ли нещо?" попита небрежно Курогане
"Ах, да..."
Юме се завъртя на пети и нежно целуна демона, който небрежно отвърна на целувката, макар че Юме знаеше много добре, че само се прави на недостъпен.
За разлика от него Фай бе много по-отзивчив. Ангелът дръпна Юме от прегрътката на Курогане и целуна своята избранница засмивайки се на раздрезненото мрънкане на демона.
Да... връзката им определено бе на съвсем друго ниво.....
(( о да... на съвсем друго ниво наистина nqhaha ))

Юме само се усмихна и изтича към приятелките си, чакащи я на входа.
"Само не мога да разбера как се справяш с двамата наведнъж" засмя се Марико
"Талант, мила моя, талант" прихна Юмери и се вмъкна в даскалото следвана от Марико и Венари
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 08, 2009 9:47 am

(оле Angel любовен триъгълник ли ще правиш леле не го очаквах от теб както и да е)

- Чао момчета! - махнах им след като бяха пред вратата - Ще се видим утре сега отивам на работа...
Влязох вътре и започнах да се приготвям прибрах в малка чантичка униформата си и старателно започнах да се гримирам пред огледалото не че обичах просто работата го изискваше. Тъкмо бях стигнала до спиралата и приближавах четчицата до миглите си и звънецът извъня, аз подскочих и замалко да си бръкна в окото
- Е сега ще убия някой казах да ме оставят намира! - промърморих под нос и отворих вратата със замах - Какво?
Там стоеше Белиел:
- Каза че ще ходиш на работа предполагам ще отидеш сутринта на училише исках да ти кажа че ще дойда да те събудя.
- Да добре ще отида! - все още не бях казала на Белиел за малкото сбиване и изключването ми от училището към края на миналата година. Хубавото беше че изчакаха да ми дадат документите че съм завършила годината. Силно се надявах разбралия случайно Кейки да не му е казал. - Ще отида на училище спокойно нали знаеш че трябва и някак да се изхранвам!
Казах му, оставих вратата за да влезе, отидох пред огледалото и продължих да се гримирам, тъкмо отново бях доближила четката до миглите си и Бел отсече
- Нали не си мислеше че няма да забележа факта че са те изключили от училище - застинах мразя хората, добре демоните. Белс се изхили, а аз отидох до вратата отворих я подадох глава в коридора и се провикнах
- Кейки порта такава една тайна не можеш да запазиш! - затворих вратата и мобилния ми извъня
- Извинявай извинявай извинявай, изпуснах се а и Бел ме принуди да му разкажа... - повече не чух защото смутолевих
- Прието - затворих и продължих след известно мълчание - Е ще ми кажеш ли къде ще уча сега?!
С известно любопитство слушах известно време и разбрах че училището ми се намира до метростанция Сливница, което значеше че мога да ходя пеша или с метрото за една спирка. А партамента ми се намираше в блоковете точно зад началните сергии на кооперативния в блок със асансиор, стълби и малки и скъпи магазини за дрехи в партера. Бел ме беше записал в икономическа паралелка, скучни часове но няма начин. Когато приключи с обяснението аз вече бях приключила с тоалета си за работа. Работех в едно казино като барманка:
- Леле закъснявам! Бел! - хвърлих му ключовете - ако ще оставаш още заключи аз ще мина после да си взема ключа
След тежката нощна смяна се прибрах скапана в казиното няколко богаташки хлапета празнуваха нечии рожден ден, а под няколко имам предвид цяла група. Трябваше да поема задълженията на една от главните сервитьорки, пияната група реши, че съм момиче за всичко, замалко ми идеше да насиня един от тях, но се сдържах. Това че поех задълженията на сервитьорката не беше зле, защото бакшишите от вечерта ми дойдоха добре. Доста често богаташите не забелязват колко бакшиш дават. Пък и можеш да ги размекнеш лесно като се усмихнеш, неволно докоснеш нечие рамо докато дръпваш ръката си след като си оставила чашата пред клиента и разбира се неизменната пола задължително над коленете "Боже колко мразя да нося пола!". Цяла вечер сипвах твърд алкохол, а при едно преминаване покрай масите ме блъснаха и сега цялата вонях на водка и уиски, а за капак на всичко ме бяха и глобили заради 'скъпите чаши'. Изкъпах се легнах си и всякаш след минутка звънецът звънна по пронизително от всякога, а пред вратата се чу трополене и боричкане. С мъка се изправих като ругаех под носа си
- По дяволите кой звъни по това време сега си легнах хора оставете ме да спя... - при последните думи вече отварях вратата, а пред нея нейзменно бяха Кейки и Белиел
- О по дяволите няма ли да ме оставите да спя!
- Мнееее трябва да ходиш на училище вече е 6:30 а в 7:30 сме на даскало! - каза Кейки и аз чак сега забелязах, че и двамата носеха училищни чанти. Ясно се различаваше стила и на двамата
Кейки - беше сресал дългата си коса назад носеше черно бяла тениска а отгоре кожено яке, тъмни джинсови дънки и маратонки. Чантата му беше черна със драсканици по нея, носеше я само за едната презрамка. На ръцете си носеше ръкавици без пръсти.
Белиел - с риза с къс ръкав, полу отворвна така че да се вижда кръста на гърдите му . В началото ми беше наистина странно демон да носи кръст, но нямаше какво да се направи. въпреки че навън щеше да стане топло и той носеше яке, но неговото беше дънково и разкопчано. Носеше светли дънки и маратонки. Русата си коса беше сресал леко небрежно. Всеки път сменяше раниците но винаги бяха с рамо и също като Кейки я носеше само за едната презрамка.
Усмихнах се защото усетих аромата на фреш и пържени яйца с бекон. Кейки държеше подноса с храната а Белиел с фреша и десерта.
- Простено ви е! - казах след като погледнах храната- Влизайте!
След като хапнахме набързо се отправихме надолу и както винаги по стълбите
- А вие двамата защо въобще ще идвате това ми е последната година! - чудех се защо идват с мен, защото Белиел беше учил в чужбина все пак и демоните трябва да се учат - бил си на системно обучение нали Белиел!
- Да като учех в чужбина успях да взема по голямата част от материала за последната година!
- А ти Кейки до колкото разбрах си учил в къщи и си взел две години за една!
- Да определено тази година като уча ще ми е фасулска
- Оокей! - продължихме в мълчание и стигнахме в училището качихме се на втория етаж в 12а клас
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 08, 2009 12:03 pm

(( е че ко му е лошото на тройката... като гледам и ти можеш да си направиш една пре спокойно ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 08, 2009 2:35 pm

(е няма да те копирам сега или пък да ама твойте си те делят мойте няма да искат ама ми се искаше да направя една двойка яой ама нещо не ми върви с тия двамата)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Сря Сеп 09, 2009 12:49 am

(( двойка... яой?........................................ ъм.....ъх..... ~мозъка се опитва да контролира нахлуването на идеи~..... ам.... ама... ама то ....
В крайна сметка може мойте да са би...... да налитат и на двата пола така да се каже... ъм.....
Тедииииииииииииииииии ти си виновна за всичко това!!! ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 15, 2009 2:26 pm

(( Хайде бе само ние с Angel ли ще си пишем ПИШЕТЕ ЕЕЕЕЕЕЕХООООООООООО ПИШЕТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ БРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!!!))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 28
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 22, 2009 10:14 am

- Лио, Кийоко не е ли време да си лягате вече? - попита майка им.
- Ми май да - отвърнаха те в един глас и се усмихнаха миличко. grin
- Хайде момичета мисля че наистина е време да си ходите в леглата
- Но мамооо, още няма 10,30 - жално отвърна Лио
- Това въобще не ме интересува Лио. Утре и без това трябва да ставате рано. Нали си спомняте, че сутринта заминавате на лагер.
- Майко, мисля че много ясно ти казах, че не желая да ходя в този ужасен лагер.
- А ти миличка не разбра ли, че ти си все още непълнолетна и нямаш право на нищо друго освен да ядеш, да ходиш на училище и да слушаш родителите си.
- Даа, знаеш ли какво майната ти.
- Моля!!! :ljaw: - жената направи учудена физиономия, невярваща на думите, които току що бе чула от собствената си дъщеря - Какво каза току що???
- Много добре ме чу.
- Знаеш ли, когато се върнете от този лагер, нее изобщо не си и помисляй,че няма да идете, обещавам ти, ще те накарам да съжаляваш за думите си. Бъди сигурна в това.
- Твоите заплахи отдавна не ме плашат!
- Предупреждавам внимавай какво говориш!
- Знаеш ли какво майко, ти си най-голямата кучка, която познавам! - след като каза това майка й не можа да я изтрае повече и й зашлеви много як шамар.
- Ще съжаляваш за казаните думи.
- Не съм убедена в това, по-скоро ти ще съжаляваш за този шамар - почти се изсмя Лио в лицето на майка си, която всеки миг щеше да изпадне в нервна криза. Тя за разлика от дъщеря си беше твърде наранена, с насълзени очи.
- Момиче осъзнай се. Какво по дяволите си мислиш, че правиш?
- Опитвам се да те НАРАНЯ ПСИХИЧЕСКИ и изглежда, че наистина успявам. Сега е време аз да ти обещая нещо. Обещавам ти следващия път ще стигна по-дълбоко в съзнанието ти, ще те нараня не само психически, а и физически. - докато казваше това момичето не можа да изтрие самодоволната си усмивка от лицето си - Обещавам ти ще те накарам да се самоубиеш мила майко - а след тази реплика се изхли много злобарски.
- Нямам търпение да се разкараш от къщата ми. Изчезвай, махни се от погледа ми малко изчадие. Махай се - почна да крещи изтерично жената, а в гласа й се усещаше нарастващата вълна страх. Тя беше ужасена от собствената си дъщеря - РАЗКАРАЙ СЕ ОТ ПОГЛЕДА МИ. ИЗЧЕЗВАЙ. ЗНАЕШ ЛИ ТИ СИ ЧУДОВИЩЕ.... - жената продължи да крещи, а Лио се хилеше, запътвайки се към собствената си стая. Тя излезе защото вече се беше отегчила, но също така бе повече от доволна, от това което бе причинила на горкичката си майка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 28
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 22, 2009 10:25 am

- Мей, ти беше права - продължаваше да се смее Лио - По-забавно е когато я гледам как се измъчва, питайки се къде точно е сгрешила. Ха-ха-ха.
- Лио, аз винаги съм права. - отвърна и едно момиче, което се носеше из въздуха съвсем спокойно. Тя беше с дълга черна коса, като половината от нея бе небрежно прибрана. - По-често трябва да се заслушваш в съветите, които ти давам.
- Така е. След като се върна трябва да приключа с тази история. Започва да става твърде досадна. Искам най-накрая да се освободя от контрола на тази отвратителна жена. - каза това вече излегнала се на кревата си.
- Времето е подходящо да те запозная с един приятел. - каза Мей. Тя беше ангелът пазител на Лио. Те се познаваха от много отдавна. Двете бяха свързани с амулет, който Лио не бе сваляла от деня в който го бе получила. Но Мей не бе обикновен ангел, не беше от онези добрички и милички ангелчета дето само гледат да правят добрини. Нее, тя бе по-скоро точно обратното на това. Помагаше на собственичката си да наранява хората около себе си и в частност собствената си майка.
- Приятел ли? Ти от кога имаш приятели? - попита момичето учудено.
- Да това е много специален приятел. Мисля че той ще ти помогне да изпиташ чувства, които никога да сега не си изпитвала.
- А?
- Ще ти помогне да направиш, това което искаш да причиниш на майка си. Той има силата, която ти трябва за да можеш да убиваш!
- Сега определено съм заинтересована от този твой приятел и дори настоявам да ме запознаеш с него.
- Добре тогава. Отивам да го потърся, миличка. - и се усмихна сладко като изчезна.

След около час Лио си бе легнала, а Мей се върна.
- Лио - извика тя - вече сме тук. - момичето скочи така бързо от кревата, че за малко да се пребие.
- Не мислех, че ще се забавиш толкова Мей.
- Е-хе-хе, ми то..... - ангелът се почеса по главата като междувременно се подсмихваше - ...как да ти кажа...абе да кажем, че имах малко работа... - Мей се надяваше Лио да не схване какво точно се опитваше да й каже, но изобщо не успя да заблуди малкото момиче.
- А-ха, работа значи? - каза с недоверие в гласа си Лио - И от какво точно естество беше тази спешна работа? Дали ще бъде възможно да разбера и особено горещо се интересувам сама ли беше или имаше и още някого с теб, а? - полюбопитства тя.
- Миличка не съм сигурна, че точно сега трябва да те интересува какво и най-вече с кого съм правила нещо - опита се да се отърве от въпросите на Лио, но неуспешно, защото тя все пак беше доста нахално същество, което определено не бе научило значението на думата "НЕ" - В крайна сметка забравихме основното. Лио нека да те запозная с един демон. Демон, който сее страх и разруха в човешкия свят, но иначе е доста симпатичен и доста чаровен.
- Аммм, извинявай, че те прекъсвам, но току що с демон ли каза че ще ме запознаеш? - почти не можа да повярва на казаното от ангела. - Ти се шегуваш, нали?
Мей остана сериозна и отвърна:
- Ни най-малко. Говоря съвсем, ама съвсем сериозно.
- Да бе.
Ангелът се обърна назад и каза:
- Акира, моля те ела да се запознаеш с момичето. - а зад него се чу нежен мъжки глас:
- Аз съм тук Мей, но тя няма да може да ме види докато не се свържем.
- Чакай малко. Мей, какво точно има предвид този демон. Какво има предвид под това, че трябва да се свържем? - попита почти уплашено 15 годишното дете.
- Ами Акира имаше предвид, - заобяснява недотам добрият ангел - че му трябва достъп до твоето тяло, за да може един вид да се прероди. Необходима му е частта от твоята жизнена енергия, точно както и на мен самата. Трябва му нещо, което да послужи като проводник на тази енергия.
- Много приказки каза, но почти нямам картинка в главата си. Абе с две думи не те разбрах изобщо. - заоплаква се Лио - Може ли някак по-просто да го обясниш?
- Ох, Лио никога ли няма да пораснеш. Мисля, че доста отдавна трябваше да го направиш, но дори и след всичките тези години, ти още си едно голямо бебе. Опитах се да ти кажа, че на Акира му е необходимо нещо подобно на медальона на врата ти. Разбра ли?
- Мисля, че да. - отвърна тя не много сигурна в отговора си. - И какво е това нещо, което ще го свърже с мен?
- Уакаями Лио, необходимо е да си направиш татуировка на челото. - отвърна спокойно гласът на непознатия демон, който не можеше да разкрие лицето си пред нея.
- Татуировка!?! - не й се искаше да повярва. Тя по принцип не ги харесваше особено, да не кажем изобщо - И при това на челото!!! Абсурд. Акира, нали може така да те наричам демоне, няма ли някакъв друг начин да се свържем?
- Да, нямам нищо против да ме наричаш по име, но ако държиш да получиш частта от моята сила, аз също трябва да получа нещо в замяна. Така е честно, не мислиш ли? Няма друг начин, или този, или ще си намеря някой друг който да иска моята мощ. А ти гарантирам, че ако го направиш определено няма да съжаляваш.
- Жалко, че няма други начини. Добре тогава. Имаме сделка. Само ми покажи какво трябва да си татуирам.
Изведнъж във въздуха се появи лист хартия, който бавно падаше към кревата. Лио бързо го сграбчи и почни онемя. Едва успя да отрони думите "Ах, колко е красиво". Докато тя се възхищаваше на картината, която демонът искаше да татуира върху челото си, той й каза:
- Колкото по-скоро я направиш, толкова по-добре. По този начин ти ще сдобиеш с огромна сила. Изборът е само твой, но побързай преди да съм си намерил друг желаещ силата ми.
- Още утре ще направя всичко по силите си, за да направя свързването ни реалност. Нямам търпение да се запознаем лично.
- Тогава до утре. Лека нощ Уакаями Лио.
- Лека, демоне. - преди да изрече тези думи той вече си бе отишъл, но тя не разбра това. Момичето се пъхна отново в кревата си и едвам успя да заспи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 28
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 22, 2009 10:28 am

На сутринта бе станала преди всички в къщата им. Бързо се облече и излезна да търси студио за правене на татуировки. Едва успя да намери такова, в този ранен час, но все пак успя, което беше най-важното. С 300 зора успя да убеди мъжа, който ги правеше, да й бележи челото със знака на съгласие в сделката между Лио и Акира. Когато се прибра, майка й от вратата я почна:
- Как не те е срам, много добре знаеш, че не трябва да закъсняваме. Ти да не би да си си помислила, че ще размисля и няма да те пратя на лагер. - жената продължи да бръщолеви някакви глупости, на които Лио вече не обръщаше никакво внимание, но по едно време тя млъкна и се загледа в лицето на дъщеря си - Какво по дяволите си направила с лицето си?
- Подписах договор с доста опасен демон - отвърна кротко момичето, а майка й невярващо я погледна и попита не разбирайки за какво говори:
- Моля?
- Няма да повтарям - изрепчи се Лио в лицето й - така или иначе няма да разбереш.
- Ах ти, малко зверче такова. Ще те науча аз някой ден на обноски. - в отговор на това Лио само погледна майка си в очите. Тя изпита нещо, което трудно би било дори да се опише, а още по малко да се обясни. Но когато погледите на двете жени се пресякоха, едната замръзна По лицето и преминаваха тръпки на ужас, а тялото й така се бе стегнало, че дори едвам едвам успяваше да си поеме глътки въздух. Всичко това се случи за по-малко от секунда. Лио отмести поглед и отиде в другата стая, оставяйки ужасената си майка да лежи на пода в мъничкото коридорче.
Междувременно свидетел на случката бе малката сестра на Лио - Кийоко, която се бе скрила, така че никой да не я види.

- Мей, имаш ли представа как успях да направя това с онази нещастна женица в коридора.
- Това са силите на приятелят ми Акира. И мога да ти кажа, че още нищо не си видяла. С всеки изминал час те ще се увеличават.
- Страхотно, - възкликна Лио - а знаеш ли защо още не съм се срещнала със самия демон?
- Нали ти казах, че след поставянето на знака той ще се прероди. Трябват му няколко дни. Но ти не се притеснявай, ще дойде и този ден. А ти не трябваше ли вече да си тръгнала към онзи проклет лагер.
- Ами всъщност май да, но онази е неспособна дари да диша камо ли да прави нещо друго.
- Ох, пак трябва да помагам на хората. Това е толкова досадно.
- Затова ли предаде своя господар? А пък аз лично не държа да ходя на онова отвратително място, така че никой не те задължава да правиш каквото и да било.
- Да, но ако не отидете ще си имаш неприятности.
- Отново си права.
- Както и вчера ти казах аз винаги съм права.
Ангелът отиде до тялото на жената, която не знам по какви причини още не бе изпаднала в нервна криза, и започна да й прави нещо. След малко тя се изправи, все едно нищо не се бе случило. Дори не помнеше какво бе станало предната вечер. Тя бързичко качи децата си в колата и потегли към прословутия лагер.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 28
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 22, 2009 10:30 am

След седмица двете момичета най-накрая се прибраха. Малката сестра на Лио – Кийоко хич не бе щастлива, за разлика от сестра си, от това че дните й в лагера бяха изтекли толкова бързо. А Лио нямаше търпение пък да се прибере и да довърши вече започнатото. Когато майка им ги видя инстинктивно прегърна малката Кийоко, докато другото й дете гледаше с явна ревност в погледа си. Въпреки, че самата Лио не би могла да понесе това. Тя мразеше от вдън душа тази жена, за нея нямаше никакво значение, че това бе човекът, който й бе дал живот.
По-късно вечерта двете деца си говореха:
- Кийоко, иди и прегърни майка си, така че все едно никога повече няма да я видиш. - помоли Лио малката си сестричка. А тя без много въпроси стана и тръгна да търси майка си. Преди детето да излезе от стаята Лио довърши мисълта си - О, и Йоко след това отивай си в кревата. Искам малко да си поговоря с мама на саме.
Детето беше доста разбрано и въобще не му и направи впечатление, че кака му се усмихваше. То едва ли разбираше защо го прави.
След около час Лио излезна от стаята си и тръгна да потърси майка си. Бързо я намери. Тя миеше някакви съдове в малката кухничка. Момичето глухо отрони:
- Майко, може ли да поговорим. - а жената заряза всичко на минутата, избърса мокрите си ръце в една кърпа и седна с готовност да изслуша какво иска да й каже детето й.
- Кажи миличка - каза доста добронамерено тя.
- Мамче, исках да те питам дали си спомняш какво ти бях обещала преди да идем на лагер - а самодоволната злобна усмивка не падаше от лицето на Лио.
- Не мисля, че ще успея да се сетя. Би ли ми припомнила. - отвърна съсредоточена жената.
- Ооо, с най-голямо удоволствие. - вече почти се смееше - Мей, скъпа, би ли върнала спомените на милата ми майка - обърна се тя към своя зъл ангел-пазител. А майка й я гледаше с сериозно недоумение. Тя нямаше представа какво се случва, докато спомените от случките от миналата седмица не я цапардосаха с всичка сила. Всичката тази болезнена информация за нея беше като шамар в лицето.
Тя гледаше уплашено в една точка, сълзите й се стичаха по лицето, а тялото й не спираше да трепери. Лио започна да говори с доста развеселен глас:
- Сега спомни ли си? Можеш ли да ми кажеш какво точно бях обещала да ти причиня този път?
- Нее, защо ме измъчваш така? Кажи ми какво съм направила. Къде съм сгрешила? - плачейки изрече това жената.
- Не ми отговори на въпроса! - повиши глас младото момиче
- Защо толкова много ме мразиш?
- Явно количеството болка е било твърде малко за теб. - момичето прокара пръст по лицето на майка си, която гледаше пода и плачеше с горчиви сълзи. Когато пръстът на Лио най-накрая достигна брадичката й, тя рязко и грубо я захвана с цялата си длан като по този начин принуди насълзените очите на жената да срещнат нейните.
Точно преди това да се случи тя изкрещя с цялата мощ на гласа си - "Защо...". Този вик би могъл да събуди дори и мъртвите, а да не говорим за малката сестра на Лио, която имаше отличен слух, пък и бе доста близко до случващото се. Това накара малкото момиче да стане от кревата си и тихо да се промъкне из къщата за да разбере какво точно е прекъснало прекрасния й сън.
Пресичането на погледите на Лио и майка й имаше подобен ефект, като този от предния път. Но сега има нещо различно. Освен разликата в силата на самия ефект, този път тя можеше да избере какво точно да покаже на жената, която вече бе на колене пред нея. Малката садистка бе показала картини, в които майка й взема остър нож и се самонаръгва в гърдите, корема и където още успее, а тя само стои отстрани, радвайки се на гледката. Тази сцена още повече потресе жената. Лио прекрати драмата, която тя самата разиграваше в съзнанието на майка си и й каза:
- Знаеш ли какво мила майчице, сега от теб се иска да изпълниш всичко това, което току що видя. - жената вече бе преизпълнена със страх и ужас, а Лио продължи да говори отново доволна от това, че бе наранила майка си - Преди седмица ти обещах, че ще те накарам да се самоубиеш. Исках да ти докажа, че аз съм доста точен човек и че моите заплахи съвсем не са безпочвени, като твоите. А сега може да започваш вече. Нямам търпение да изгледам представлението.
Лио се настани удобно на един стол и зачака. Майка й както бе застанала на колене и главата й бе отпусната надолу, изведнъж се размърда. Но под размърда нямам предвид треперенето й, което така и не бе спряло от момента, в който Мей й бе върнала ужасяващите я спомени. Тя стана бавно и доста пъргаво, отвори един шкаф и зарови с пръсти из него. Търсеше нещо остро, метално, студено, нещо с което да сложи край на мъките си веднъж завинаги. Най-накрая го намери. Извади дълъг и тънък нож за филетиране. Беше идеален за целта. Тя се поколеба за секунда, мислеше си как въобще нещата стигнаха до тук, но това замисляне я нарани още повече, което пък от своя страна я накара да продължи започнатото. Пое си дълбоко въздух и нанесе първият удар в областта на гърдите си. После с изписана болка по лицето си извади ножа от себе си и го заби още няколко пъти в тялото, което вече сякаш не беше нейно. Цялата бе окървавена. Кашляйки със сетни сили, тя успя да изрече:"...дъще, аз наистина съжалявам за случилото си... и ти прощавам..."- след което се наръга още веднъж, а безжизненото й тяло се сгромоляса на пода, точно в краката на дъщеря си. Последното нещо, което видя бе доволната усмивка на Лио, която чакаше да види с нетърпение края на представлението, в което главна героиня бе майка й.
А скритото мъниче, което вече бе видяло всичко около смъртта на майка си безшумно се оттегли в собствената си стая. То положи уморена главица в креватчето си, а очите му бяха удавени в сълзи. Така полежа десетина минути, след което дочу шум. По-голямата му сестра бе влезнала в стаята му. Тя се надвеси над главата на Кийоко и я целуна по бузата обърна се и излезе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 28
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 22, 2009 10:37 am

~~`След 2 години и половина`~~


След смъртта на майка си двете момичета бяха изпратени в дом за сираци. Те нямаха никакви близки роднини, които да искат да ги вземат при тях.
През тези години Лио и нейните демони не бяха наранили никого, е поне не физически, до вчера. Близо до домът бе открит трупът на 17 годишно момче. Медиите допълнително раздуха случая. Почти не се намираше човек, който да не знаеше нещо. Около дома беше пълно с полицаи. Те смятаха, че убийството по-скоро бе работа на някой луд маниак отколкото на някой от дома. Но те все пак започнаха да привикват децата за да ги разпитват. Може все пак някой да им даде полезна за разследването информация.
В дома има само двама, които знаеха нещо по случая с убитото момче. Това бяха двете сестри - Лио и Кийоко. Едната извършила жестокото престъпление, а другата отново станала свидетел на жестокостта на собствената си сестра, само че този път тя не бе останала незабелязана. Лио откри Кийоко скрита в едни храсти, грубо я хвана за ръката и я издърпа от там. Със садистичната усмивка, отново доволна от постигнатото, я предупреди да си затваря устата. Малкото момиче бе прекалено разстроено от ужасяващата гледка, за да възрази на каквото и да било. Та Лио напълно бе обезобразила момчето. Тя задърпа сестра си обратно към дома. Когато най-накрая я сложи в кревата, отново я предупреди:
- Кийоко, трябва да си мълчиш за случката. Хайде искам да ми обещаеш, че няма да кажеш нищо. - и Лио зачака отговора й
- Очакваш от мен да забравя какво причини на горкото момче? - през сълзи Йоко се изрепчи на сестра си - Нима мислиш, че мога да бъда като теб? Нищо няма да ти обещавам. Ти си убийца!!! - почти изкрещя тя - Уби това момче, уби майка ни, постоянно нараняваш хората.
Лио се засмя на упоритостта на Йоко:
- Значи знаеш - Ха-ха-ха - А на мен така ми тежеше, че си изпуснала тази драматична сцена. Дори почти се бях навила сама да ти разкажа какво се случи онази вечер, но както виждам не е имало нужда. - Ха-ха-ха - смееше се Лио с пълна сила, докато сестра й я гледаше с неразбиране как въобще може да има нещо общо с такъв човек.
- Нямам ни най малка представа как го правиш, но това беше краят Лио. Утре ще кажа всичко което знам на полицаите. Мен ще разпитват първа.
- Йоко - въздъхна Лио - Наистина ли си толкова глупава, че да ме предизвикаш.
- Явно да. Но ти трябва да разбереш, че не може да нараняваш.
- Ха-ха-ха - Чу се изтеричен смях - Мей, Акира какво мислите? Малката Йоко ще посмее ли да ни предаде?
- Аз мисля, че тя е предателка. - чу се нежният глас на демона
- Точно така, той е напълно прав. - обади се Мей - Накажи я преди да ти създала големи проблеми.
- Прави сте. - съгласи си се Лио - Явно при нея сплашването не действа, което означава, че трябва да се вземат много по-сериозни мерки. - Кийоко бе чула всяка дума от уж поверителния разговор.
- Значи така. - Прекъсна тя сестра си - Мисля че вече разбрах от къде вземаш силата си.
- Така ли - изсмя се Лио - държа да разбера какво си мислиш. А след това обещавам да ти кажа истината. - и отново се чу развеселен смях.
- Около теб има демони. Те ти дават част от тяхната сила. Но знаеш ли, твърде си далеч от Истинската им сила - Лио онемя. - Те нямат никакво намерение да ти я дадат и мила какичко бъди сигурна, че поне единият от тях ще те изостави в най-важния за теб момент.
- Твърде си близо до истината - каза със съскащ глас Лио - но имаш известни пропуски в теорията си.
- Убедена съм в това.
- Йоко аз те обичам по свой си начин, но има един проблем.
- Така ли и какъв точно е той?
- Проблемът е, че знаеш прекалено много за мен. И най-вече че имаш намерение да ме издадеш. - Лио се бе навела към малката си сестра и шепнеше в ухото й - А аз няма да позволя това, тъй като ще ми създадеш ужасни главоболия.
- Така ли, и какво си намислила да правиш? - попита Кийоко презрително.
- А ти какво мислиш? Ще те сполети съдбата на майка ни. - малкото момиче прехапа устни - ТИ СИ МЪРТВА ЙОКО! - тези думи отекнаха в съзнанието му. Трябваха му 1-2 секунди за да осъзнае същинското значение на думите, които току що бе чула.
- Искаш да убиеш и мен? - невярващо попита
- Ти си най-голямата ми пречка до сега. Така че да определено ще те убия и то СЕГА! - моментално след изричането на последната дума Лио сграбчи сестра си за гърлото и започна да я души. Бе извадила някакъв свиреп поглед. Тя стискаше с цялата си физическа сила шията на Йоко, която се бореше безуспешно за глътка въздух, а нейните демони стояха отстрани и наблюдаваха. Сякаш това бе някакъв изпит за Лио, а те стояха и оценяваха подобаващо изпълнението й. А тя продължаваше да стиска, докато сестра й не спря да се съпротивлява. След като ангелът потвърди, че детето е мъртво, Лио постави Йоко в естествена поза безжизненото й тяло. Зави го с одеалото и целуна сестричката си за последно. А после бавно се заклати към собствената си стая, следвана по петите си от Мей и Акира. Попътно те си говореха:
- Акира, Мей, какво ще правим сега? - попита Лио
- Нямам си никаква представа - отвърна Мей
- Аз пък имам. - нежно каза Акира - Тук не може да останем повече. Трябва да си тръгнем.
- А къде ще идем - разтревожено попита Мей
- Има ли някакво значение. - каза небрежно Лио - Със зъл ангел и сладък демон не ми е необходимо нищо. Едва ли може да ми се случи нещо опасно.
- Значи е решено - махаме се от тук. - отсече Акира.
Момичето забърза крачка въодушевено от идеята да се махне от дома. Бързичко си събра най-необходимите неща и тръгна веднага.
На другия ден единственото, което се разбра от полицаите е, че в дома е открит трупът на още едно дете, а друго е в неизвестност. А Лио съвсем спокойно си се разхождаше из улиците, наранявайки хората, опитващи се да се доближат до нея. Но на нея не й трябваше никой друг освен двамата й страховити приятели, които виждаше само тя. Или поне си мислеше, че само тя ги вижда, но скоро ще открие, че не е точно така.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 28
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 22, 2009 10:38 am

(( надявам се да ви допадне предисторийката ми grin grin grin ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 22, 2009 12:33 pm

(( абе душа и ти ли почваш кат Теди беее..... не можахте ли вие двете да направите няко кратка предистория като мене а трябваше да изписвате такива фермани? Как се очаква да го прочета това цялото!? Та аз още тва на Теди не съм чела... поне не цялото....))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 28
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 22, 2009 12:59 pm

(( виж душа, тва как ще го четеш си лично твой проблем nqhaha nqhaha nqhaha ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Сеп 22, 2009 2:50 pm

((да определено на мен историята лично ми хареса надявам се да срещнем геройните си виждам че и твоята е зла което означава е трябва да напишеш в регистрацията си че демона и ангела са ти унищожители прочетох ти цялата история а Angel това че тебе те мързи да пишеш не означава че музите на другите не се размърдват че да ги дарят със живец за истории и разкази твоята е мързелива че даже и да те накара да прочетеш ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Сря Сеп 23, 2009 12:47 am

(( Йо, пич не ме закачай!!! ти вижда ли ко писах в академията а? май не пък и имам още много идей но са просто за другата форум игра... а и защо аз съм единственото добричко в цялата работа?.... заобиколена съм от масови убийци... чувствам се като бяло зайче заобиколено от група кръвожадни вълци.....))


(( помощ!...))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 28
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Сря Сеп 23, 2009 10:23 am

(( ам зайчее psihopaaat psihopaaat psihopaaat . А и Теди радвам се че ти е харесало, верно трябва да се срещнем Ще сме доста опасна комбинация psihopaaat psihopaaat ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Сря Сеп 23, 2009 11:51 am

(( ... не.... не не не не нен не не нен нен не вас двете заедно не ви ща!!! Вие ще избиете всичко изпречило се на погледа ви!!! ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 28
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Сря Сеп 23, 2009 1:20 pm

(( ооо даааааа psihopaaat psihopaaat стига Теди да е съгласна Иска ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Чет Сеп 24, 2009 3:01 am

(Съгласна съм но колкото и злини да върши твоя герой моя не убива само за удоволствие има частица добро в нея и предупреждавам няма да се разбираш твърде добре с нея така де все пак била е в лудница )
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   Вто Дек 01, 2009 4:02 pm

Когато се качихме в класната стая стенният часовник показваше 7:20 класната стая беше напълно празна
- О! Подяволите трябваше ли толкова рано да ме домъквате в даскало... - като видях колко рано сме пристигнали направо щях да пощурея
- Дойдохме само 10 мин по рано, така че недей да се оплакваш – каза Бел
- Да ама на мен не ми трябваше да се домъквам рано, за да гледам как учениците ще полудяват като ме видят... – казах с досада
- Споко Хана сега си в друго училище, пък и вече никой не помни случилото се... Хаайде да разгледаме училището! – каза Кей ентусиазирано
- Да бе ти пък ще ми кажеш – повдигнах вежди в отговор на началото на изказването и за да докажа, че и тук ме познаваха казах „Бууу” на една едно хлапе 5 клас, което побягна като ненормално и викаше „Лудата, лудата”
- Ханааа – гласът на Кей беше изпълнен с дълбоко възмущение – Как можа? Горкото хлапе!
- А до колкото до даскалото... вече го разгледах – обрнах се и се трънах на чина
- Леко де не ща да плащам за счупена училищна собственост още първия ден! – обади се Бел
- Е, лично аз днес мога да си платя счупеното – и извадих малка пачкатс псчка с пари, образувана от бакшишите предната вечер
- М-м-м-м виждам, че добре изкарваш сама прехраната си – започна одобрително Кей
- А аз се надявах да се откажеш, не знам защо не се съгласяваш ние двамата да плащаме всичко! – и двамата ме погледнаха укорително
- Хораа... – повдигнаха вежди, а аз се поправих - ...добре де, демони и аз си имам гордост. Нашите са ме учили сама да се справям и да не се възползвам от добродетелността на останалите. Знам че, ще ми помогнете когато имам нужда и очаквам да го направите, но само когато не мога да се справя сама.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Демоните са сред нас...   

Върнете се в началото Go down
 
Демоните са сред нас...
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Tensai-teki :: Форуми :: Форум и Ролеви игри :: Ролеви Игри-
Идете на: