Tensai-teki

our Bulgarian forum
 
ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 3 в 1 - Каква бъркотия...

Go down 
АвторСъобщение
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: 3 в 1 - Каква бъркотия...   Чет Ное 05, 2009 12:12 pm

((Според вас достатъчно ли съм луда че да почна нов фик при условие, че другия не е завършен дори и до средата? Мен ако питате - да! Така темата няма да я правя затворена, макар и да пиша фика директно тук. Моля ако имате някакви коментари или идеи или нещо от сорта да го пишете в двойни скоби както аз в момента.))

Идеята е сладната - много злобен CROSSOVER между тези три анимета (и филм) и един ОС герой.
Накратко:
Едно обикновенно момиче е въвлечено във вихрушка от събития, нетипични за светът, в който е живяла досега. Момичето е превърнато в играчна на шинигамитата, а от там и на всички останали.
След битката с аранкарите, на Ичиго и няколко от приятелите му му е възложена мисията да отидат в Англия, или по-точно в Хогуортс, и да защитят тамушните ученици от честите нападения на диментори (друг термин за вече известните ни хоуоли).
Оказва се обаче, че дименторите искат да се доберът до небезизвестния Хари Потър и затова п-р Дъмбълдор предвидливо е наел тайна охрана на своя любим ученик.
Случайната някогашна среща на Дъмбълдор и Джирая сега му предоставят възможността да се възползва от услугите на великият саннин и неговите съотборници. Еро-сеннин бързо поема ролята на преподавател по Защита срещу черните изкуства, а Какаши е назначен като префект и асистент на новият учител.


И така.... сега е време за героите! (( или поне най-главните))

1. Саки Фуджима
Spoiler:
 

18 год. момиче, 174см високо.

2. Хари Потър
Spoiler:
 

3. Рон Уизли
Spoiler:
 

4. Хармаяни Грейнджър
Spoiler:
 

5. фред и Джордж Уизли
Spoiler:
 

6. Джини Уизли
Spoiler:
 

7. Узумаки Наруто
Spoiler:
 

8. Харуно Сакура
Spoiler:
 

9. Учиха Саске
Spoiler:
 

10. Сай
Spoiler:
 

11. Хатаке Какаши
Spoiler:
 

12. Джирая
Spoiler:
 

13. Куросаки Ичиго
Spoiler:
 

14. Хитсугая Тоширо
Spoiler:
 

15. Зараки Кемпачи
Spoiler:
 

16. Иноуе Орихиме
Spoiler:
 

17. Абарай Ренджи
Spoiler:
 

18. Матсумото Рангикю
Spoiler:
 

_________________
- You can't
just turn on creativity like a faucet. You have to be in the right mood.

- What mood is that?
- Last-minute panic.


(me)

(someone else)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: 3 в 1 - Каква бъркотия...   Пет Ное 06, 2009 2:51 am

"Как усещам само, че ще закъснея...." промърмори момичето. "момичетата пак ще ми се карат... Да му се не знае!"
Но тя нямаше намерение да тръгва за срещата и после за училище, докато не изгледа поредният епизод на някое аниме. Какво да се прави, аниметата бяха по-важни от това да отидеш точно навреме за час.
Очите й бяха впити в екрана на компютъра и попитава всяка секунда от анимето. "Хайде де, ро дяволите!" дразнеше се момичето "Убий го тоя и се махай от там!!!"
Момичето отклони за секунди поглед към часовникът, вече минаваше 1ч. а срещата бе в 1:30.... "Ще закъснея.... ше се обадя на момичетата да не ме чакат и ще им кажа че тръгвам направо за даскало."
В момента в който епизода свърши, тя се стрелна и за отрицателно време се оправи. Набра номера на една от приятелките й и им каза направо да тръгват. Приключи по възможно най-бързия начин с гримът и грабна нещата си за училище.
Можеше и да е закъсняла за срещата с приятелките си, но не и за училище - пристигна точно навреме пред вратата на класната си стая за да я отвори правейки път на учителката.
`Супер съм` мислеше си ученичката.
"Айде бе, къде се бавиш!?" засмя се Марико.
"Ае мани дълга история - тъкмо си викам, че ако не побързам ще закъснея и..." тръгна да обяснява момичето
"Пак се отнесе в гледането на анимета, нали?" изсмя се Лала
"Незначителни подробности!!!" защити се нашето момиче и скръсти ръце "Какво да направя като тоя път епизода беше много интересен!"
"Само един ли беше?" попита Мимико
"..., добре де няколко бяха"
"повече или по-малко от 10?" продължи с въпросите си Мимико
"... повече" отвърна омърлушено аниме фенчето а приятелките й прихнаха да се смеят.
"Хайде стига сте се смяли, момичета!" скара им се учителката
Часът премина по следният начин - първите 10мин. всички бяха заети да се изреждат за час и да си говорят, вторите 10 класът почти бе утихнал и някои от учениците съумяваха да си водят бележки, третите 10.... ми нека си го кажем - приятният и монотонен глас на учителката бе приспала повечето хора, а последните 10.... като изключиме спящите всички останали очакваха с нетърпение звънеца за междучасие.
В момента, в който той би всички се юрнаха навън да пушат а нашето момиче отиде при другите си приятелки в съседния клас за да обсъдят изгледаните за този ден анимета. И така всяко междучасие.
А тази рутина се повтаряше всеки ден - анимета, опити за учене, смях, задавяне от спях.... нормални неща.

~~~

"Та, кога казваш, че ще ни пускат в грипна ваканция?" попита Марико
"Нз, но като гледам трябва да е скоро - повече от половината клас го няма."
"Абе половината клас! От 22 човека ние сме само 6 а ти ми говориш за половината клас! Много си зле!" каза Лала
"еми тогава защо не ни пускат?!" оплака се Мимико
"Еми щото са тъпи, затва."
От няколко дни броят на присъстващи ученици бе намалял доста поради поредната грипна епидемия, някои от училищата вече бяха разпусняти, но не и това на нашата героиня.
"Тъпо ми е, лягам да спя - и без това цяла нощ нещо не можах да спя като хората..."
Момичето грабна огромното зи зимно яке и се зави през глава - нещо не се чувстваше много добре, може би скоро и нея щеше да я пипне грипът...
Сънят скоро я обгърна с топлината си. Класът може и да всигаше доста шум, но това не й пречеше - съседите бяха по-шумни и тя бе свикнала с дразнители. но нещо в този сън не бе наред...нещо изобщо не беше наред. Топлината изчезна и пипалата на студът започнаха да се промъкват към нея.
Изведнъж пред момичето се откри странна гледка - тя се виждаше как спи на чина, но перспектината й бе така извъртяна, че тя виждаше само гърбът си и щъкащите наоколо ученици. `Такова нещо не бях сънувала....` от всичките й странни сънища, този беше някъде посредата на класацията. Нейната развинтера фантазия беше доста.... развинтена, особено когато вечер повреме на сън я пуснеше на свобода. Летящите пингвини и прасенца с розави крилца... нищо странно.
"Фуджима Саки?" попита нечий глас зад нея. Момичето се завъртя само за да попадне очи в очи с герой от едно от любимите й анимета `Трябва да намаля количеството анимета, което гледам на ден...` помисли си Саки
"Да?" попита тя малко притеснено. скоро не бе имала аниме герои в сънищата си. а това да видиш Куросаки Ичиго от Блеч да стои пред теб си беше постижение.
"Съжалявам, че ще трябва да ти го съобща, но се налага да те всема с мен." каза Ичиго и пристъпи към нея
"Няма проблем" засмя се момичето
"Напротив - има" отвърна й Ичиго с поглед впит в тялото й "Няма да можеш да се върнеш... никога"
"Как така?" засмя се Саки "Та това е просто сън, естествено че ще се върна когато се събудя"
"За съжаление, не е" Ичиго се бе надвесил над тялото й, но сега се изправи в цял ръст и посочи към гърдите на Саки "Виждаш ли тази верига- тя трябваше да е прикрепена към тялото ти ако беше жива...."
"Какво..." Фуджима чак сега забеляза прекършената верига, висяща на гърдите й
`Нима съм мъртва?` Страхът се изписа на лицето й "Не, не, не! Това не е вярно! Това е просто един сън! Просто един глупав кошмар! Искам да се събудя!"
"опасявам се, че това не е възможно" каза нечий друг глас.
"Ох, супер" иронията изпълваше гласът на Саки "Не ми стигаше Ичиго и затва са ми се пръкна и Хитсугая!"
Двамата се спогледаха, очудени откъде момичето знае имената им. "Виж, знам че ти е тежко, но нямаме друг избор освен да те вземеме с нас" каза Хитсугая и приближи към момичето а тя се отдръпна, но се спъна и падна.... падна право през себе си и бюрото.....
`Какво по дяволите!` Фуджима се изправи бавно и се опита да докосне себе си и някоя от приятелките си.... но за съжаление това бе невъзможно - ръката й минаваше през тях.
"Това не се случва!" прошепна Саки с треперещ глас "Защо съм мъртва..."
"Опасявам се, че това е естествена смърт.... цяло чудо е че си доживяла до тази възраст" отвърна й Хитсугая Тоширо "Цяло чудо е че си се родила изобщо жива - човек без грам реатсу в себе си не ми трябвало да съществува изобщо. Дори най-слабият дух има повече реатсу от теб."
"Какво искаш да кажеш с това?"
"Твоята душа е била мъртва още със самото ти раждане." Саки погледна към прозореца на стаята и видя там да стои не друг ами самият Зараки Кемпачи. Това започваше да става един наистина побъркан сън. Момичето все опе отказваше да повярва, че е мъртва....
"Всичко това е една лъжа...Аз...аз...." сълзи изпълниха очите й и тя падна на колене на земята "Не мога да умра... не и сега.... това е един кошмар... Един ужасен кошмар!"
"Опасявам се, че това не е никакъв кошмар" Зараки влезе в стаята и хвана момичето за ръката "Трябва да вървиме, стига си ни губила времето"
Саки издърпа ръката си от хватката на Зараки и се обърна към тялото си. Тя твърдо отказваше да повярва че е мъртва.... `Не и точно преди бала.... Не мога да позволя това да се случи, заеби го тъпия бал ами момичетата? Те ще ме убият ако умра! ще намерят начин да ме съживят и ще ме убият!.... Нямах шанс за семейство... по дяволите аз нямах шанс за гаджге камо ли пък за семейство!"
Отчаяние, гняв, тъга... тези чувства се преплитаха в нея завладявайки я почти напълно. "Имя ли някакъв начин да напиша едно последно писмо на момичетата?"
"Не..." тъжно й отвърна Ичиго
`Нямам и шанс да се сбогувам с тях!!!`
"Дайте ми няколко минути...." помоли ги Саки и нежно помилва нищо неподозиращите й приятелки, майка й, баща й, бабите и дядовците, изобщо всеки за който се сетеше. Хората най-близки до сърцето й усетиха допира й, но дори и не подозираха, че това е нейното последно сбогом.
На Фуджима дори и не й се мислеше как биха реаргерали всички, когато осъзнаеха, че тя е мъртва... Момичето не искаше да вижда сълзите по очита на ближните й, не искаше да знае за мъката на родителите й, за тъгана на приятелите.... Но най-тежко щеше да им е на Лала, Марико и Мимико. Те бяха тези, които бяха най-близко до нея дори и в смъртта й. Саки щеше да тъжи и за приятелките си от съседния клас, и за другите от компанията й.....
Момичето не искаше да вижда сълзите им... не искаше да чува плача им.
"Водете ме, където трябва, но моля ви по-бързо..."

_________________
- You can't
just turn on creativity like a faucet. You have to be in the right mood.

- What mood is that?
- Last-minute panic.


(me)

(someone else)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
 
3 в 1 - Каква бъркотия...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Tensai-teki :: Форуми :: За всекиго по нещо :: Собствени произведения-
Идете на: