Tensai-teki

our Bulgarian forum
 
ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Тъжната изтина в която живеем

Go down 
АвторСъобщение
cheiva

avatar

Брой мнения : 441
Join date : 30.01.2009
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Тъжната изтина в която живеем   Пет Фев 27, 2009 6:23 am

Тук е мястото да сладаме стихотворения и разкази които сме мяркали по нета, и които дълбока са ни трогнали. за начало ще посна няколко на английски и когато намеря време ще пусна и тяхният превод
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
cheiva

avatar

Брой мнения : 441
Join date : 30.01.2009
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Пет Фев 27, 2009 6:25 am

IF YOU ARE AGAINST CHILD ABUSE! АКО СТЕ ТВЪРДО ПРОТИВ МАЛТРЕТИРАНЕТО НА ДЕЦА!

Month one Първи месец
Mommy Мамо
I am only 8 inches long Висок съм само 8 инча
but I have all my organs. Но всичките ми органи са развити.
I love the sound of your voice. Обичам как звучи гласът ти.
Every time I hear it Всеки път щом го чуя
I wave my arms and legs. Размърдвам своите ръчички и крачета
The sound of your heart beat Туптенето на твоето сърце
is my favorite lullaby. Е любимата ми приспивна песен.

Month Two Втори месец
Mommy Мамо
today I learned how to suck my thumb. Днес се научих да си смуча палеца.
If you could see me Ако можеше да ме видиш
you could definitely tell that I am a baby. Със сигурност щеше да разбереш че аз съм бебе
I'm not big enough to survive outside my home though. Но не съм достатъчно голям за да оцелея извън домът си
It is so nice and warm in here. Тук е толкова приятно и топло

Month Three Трети месец
You know what Mommy Знаеш ли какво мамо
I'm a boy!! Аз съм бебе!!
I hope that makes you happy. Надявам се че това те прави щастлива
I always want you to be happy. Искам ти винаги да си щастлива
I don't like it when you cry. Не ми харесва когато плачеш
You sound so sad. Звучиш толкова тъжна
It makes me sad too Това натъжава и мен
and I cry with you even though И аз плача заедно с теб
you can't hear me. Макар и ти да не ме чуваш

Month Four Четвърти месец
Mommy Мамо
my hair is starting to grow. Започва да ми радте коса
It is very short and fine Много е къса
but I will have a lot of it. Но ще порасне
I spend a lot of my time exercising. Голяма част от времето си прекарвам в тренировки
I can turn my head and curl my fingers and toes Мога да обръщам главата си настрани и да свивам
пръстите на ръцете краката си

and stretch my arms and legs. и да изпъвам и свивам ръцете и краката си
I am becoming quite good at it too. Ставам доста добър в това

Month Five Пети месец
You went to the doctor today. Днес отиде на доктор
Mommy, he lied to you. Мамо той те излъга
He said that I'm not a baby. Той твърди, че аз не съм бебе
I am a baby Mommy, your baby. Аз съм бебе мамо, твоето бебе
I think and feel. Аз мисля и чувствам
Mommy, what's abortion? Мамо какво е аборт?

Month Six Шести месец
I can hear that doctor again. Отново чувам доктора
I don't like him. Не го харесвам
He seems cold and heartless. Изглежда ми студен и безсърдечен
Something is intruding my home. Нещо влиза в домът ми
The doctor called it a needle. Докторът го нарича игла
Mommy what is it? It burns! Мамо какво е това? Пари!
Please make him stop! Моля ти се накарай го да спре!
I can't get away from it! Не мога да избягам!
Mommy! HELP me! Мамо! ПОМОГНИ ми!

Month Seven Седми месец
Mommy Мамо
I am okay. Добре съм
I am in Jesus's arms. Сега съм в ръцете на Господ
He is holding me. Той ме прегръща
He told me about abortion. Разказа ми за аборта
Why didn't you want me Mommy? Защо не ме искаше мамо?

Every Abortion Is Just . . . Абортът е просто.....
One more heart that was stopped. Още едно сърце, което бе спряно
Two more eyes that will never see. Още две очи, които никога няма да виждат
Two more hands that will never touch. Още две ръце, които никога няма да докосват
Two more legs that will never run. Още два крака, които никога няма да тичат
One more mouth that will never speak. Още една уста, която никога няма да говори

If you're against abortion, re-post this Ако сте твърдо против аборта пратете това и на други




I don't care if you're gay or straight, everybody needs love.
Не ме интересува дали си гей или нормален, всеки се нуждае от любов.
I don't care if you're diseased with an incurable sickness, everybody deserves a chance.
Не ме интересува дали си болен от неизлечима болест, всеки заслужава шанс
I don't care if you're ugly or pretty, everybody has flaws.
Не ме интересува дали си грозен или красив, всеки има своите недъзи
I don't care if you're black or white, everybody has the same capabilities.
Не ме интересува дали си черен или бял, всеки има едни и същи способности
I don't care if you're strange, everybody needs to change.
Не ме интересува дали си странен, всеки има нежда от промяна
I don't care if you're afraid of things, everybody has fears.
Не ме интересува сали те е страх от разни неща, всеки има своите страхове
I don't care if you're rich or poor, everybody needs warmth.
Не ме интересува дали си богат или беден, всеки се нуждае от топлина
I don't care if you're different, everybody is. Yet, at the same time, it's what makes everybody the same.
Не ме интересува дали си различен, всеки е. Въпреки това, това е нещото, което прави всички еднакви.

Repost this if you agree with it.
Пратете това на други ако сте съгласни
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Пет Фев 27, 2009 8:36 am

Това беше толкова тъжно!!! :( Много ме трогна 😢 Ама сега ми се плаче...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Пет Мар 06, 2009 12:59 pm

Отново си тук сам
В сладката си умопомрачение
Всички твърде тихи,
Криеш се от реалността
Дали го наричаш усамотение?
Дали го наричаш свобода?
Когато целият свят те изостави сам.
Нивите са пълни с желание
Всички гласове викат за свобода
Но всички в болката, те ще увехнат
Само ти можеш да си отговориш, завинаги
С ослепен ум, ти пееш, славно алелуя
Далечните пърхания на ангелите
Те всички за твърде далеч,
Твърде далеч, за да те достигнат
Отново си тук сам
В сладката си умопомраченото
Надявайки се, че ще ме откриеш на някое място
Ще го нарека самота, когато всичките ми песни,
Увяхват в празнота, в гласа ми
Много далеч към вечността
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
cheiva

avatar

Брой мнения : 441
Join date : 30.01.2009
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Съб Мар 07, 2009 2:54 pm

There is nothing sadder than a child who has barely seen the world, yet who has seen enough of it to know that he does not wish to be a part of it...

Няма нищо по-тъжно от дете, което едва е видяло светът, и все пак е видяло достатъчно, за да знае, че не иска да е част от него...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Вто Май 05, 2009 12:26 pm

Никой май няма да се навие да преведе тия на англ, а? XD
Добре де, добре, ще ги преведа sweetdrop
....
Добре че съм аз за да се наема да ги преведа.... Are you real

понеже ме мързи да правя нови съобщения ще напиша превода с оранжево! Да знаете че е от мене confident

П.С. - само да кажа - преводите може и да не са най-точните....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Вто Май 05, 2009 1:41 pm

(( ето го и другото.... наложи ми се да го отделя на друго съобщение понеже предишното беше прекалено дълго... тва мн тъжно.. Всички ще измреем ))

Mummy...Johnny brought a gun to school
Мамо... Джони донесе пистолет в училище
He told his friends that it was cool
Каза на приятелите си че всичко е наред
And when he pulled the trigger back
И когато дръпна предпазителя
It shot with a great crack
Пистолетът изстреля с ужасен шум
Mummy I was a good girl
Мамо аз бях добро момиче
I did what I was told
Правех всичко което ми кажеше
I went to school, I got straight A's, I even got the gold
Ходех на училище, изкарвах само 6тици, печелех златните медали
But mummy when I went to school that day, I never said goodbye
Но мамо, когато отидох на училище в този ден, така и не казах довиждане
I'm sorry mummy I had to go, but mommy please don't cry
Мамо съжалявам че трябваше да си замина, но моля те не плачи
When Johnny shot the gun he hit me and another
Когато Джони стреля с пистолета той улучи мен и още един
And all because he got the gun from his older brother
И само защото бе взел пистолета от по-голямият си брат
Mummy please tell daddy that I love him very much
Мамо моля те кажи на тате, че много го обичах
And please tell Chris, my boyfriend, that it wasn't just a crush
И кажи на Крис, гаджето ми, че това не беше просто свалка
And tell my little sister that she is the only one now
И кажи на малката ми сестричка че вече е сама
And tell my dear sweet grandmother that I'll be waiting for her now
И кажи на милата ми баба, че сега аз ще я чакам
And tell my wonderful friends that they were always the best
И кажи на чудесните ми приятели че те винаги са били най-добрите
Mummy I'm not the first I'm no better than the rest
Мамо, аз не съм първата и с нищо не съм по-добра от останалите
Mummy tell my teachers I won't show up for class
Мамо кажи на учителите, че няма да вляза в час
And never to forget this and please don't let this pass
И мамо моля те никога не забравяй това и не го подминавай просто така
Mummy why'd it have to be me no one deserves this
Мамо защо аз с какво заслужих това
Mummy warn the others, mummy I left without a kiss
Мамо предупреди другите, мамо аз си тръгнах без целувка за сбогом
And mummy tell the doctors I know they really did try
И мамо кажи на докторите, че аз знам че направиха всичко възможно
I think I even saw a doctor trying not to cry
Даже мисля че видях един от докторите да се опитва да сдържи сълзите си
Mummy I'm slowly dying with a bullet in my chest
Мамо аз бавно умирам с коршум в гърдите
But mummy please remember I'm in heaven with the rest
Но мамо моля те запомни че аз съм на небето с всички останали
Mummy I ran as fast as I could when I heard that crack
Мамо бягах с всички сили, когато бух онзи пукот
Mummy listen to me if you would
Мамо изслушай ме ако можеш
I wanted to go to college
исках да отида в колежа
I wanted to try things that were new
Исках да изпробвам нови неща
I guess I'm not going with daddy
И явно няма да ходя с татко
On that trip to the new zoo
На онази разходка до новата зоологическа градина
I wanted to get married
Исках да се омъжа
I wanted to have a kid
Исках да имам дете
I wanted to be an actress
Исках да бъда актриса
Mummy I wanted to live
Мамо, исках да живея
But mummy I must go now
Но мамо трябва да си вървя вече
The time is getting late
Вече става късно
Mummy tell my Chris
Мамо кажи на моят Крис
I'm sorry but I had to cancel the date
Че съжалявам, но ще трябва да отменя срещата ни
I love you mummy I always have
Обичам те мамо, и винаги съм
I know you know it's true
Знам че знаеш че това е истината
Mummy all I wanted to say is "mummy I love you"
Мамо всичко, което исках да кажа е "Мамо обичам те"
In memory of the Colombian students that were lost
В памет на онези Колумбийски ученици, които загинаха
Please if you would
Моля ти се ако можеш
Pass this around
Предай това на всички
I'd be happy if you could
Бих била щастлива ако можеш
Don't smash this on the ground
Не мачкай това на земята
If you pass this on
ако минеш покрай него
Maybe people will cry
Можеби хората ще плачат
Just keep this in heart
Но просто отдели място в сърцето си
For the people that didn't get to say "goodbye"
За онези хора, които са нямали шанса да кажат "Довиждане"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
tincheto
Admin
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 18.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Юни 04, 2009 6:28 am

http://misli.hit.bg/
това също са истини за живота и като го осмислите и започнете да се водите по това животът ви ще бъде много по добър
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
cheiva

avatar

Брой мнения : 441
Join date : 30.01.2009
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Сря Юли 01, 2009 4:56 am

HOMOPHOBIA IS GAY
ХОМОФОБИЯТА Е ГЕЙ
I am the boy who never finished high school, because I got called a fag everyday
Аз съм момчето, което никога не завъри гимназия, защото всеки ден беше наричано педал

I am the girl kicked out of her home because I confided in my mother that I am a lesbian.
Аз съм момичето изритано от къщи, защото признах на майка си, че съм лесбийка

I am the prostitute working the streets because nobody will hire a transsexual woman.
Аз съм проститутка работеща на улицата, защото никой не иска да наеме транссексуална жена.

I am the sister who holds her gay brother tight through the painful, tear-filled nights.
Аз съм сестрата, която поддържа своя брат гей по време на болезнените, изпълнени със сълзи нощи.

We are the parents who buried our daughter long before her time.
Ние сме родителите погребали дъщеря си много преди да и е дошло времето.

I am the man who died alone in the hospital because they would not let my partner of twenty-seven years into the room.
Аз съм мъжът умрял сам в болницата, защото те не пуснаха двадесет и седем годишния ми партньор в стаята.

I am the foster child who wakes up with nightmares of being taken away from the two fathers who are the only loving family I have ever had.
Аз съм дете, което се буди нощем от кошмар, в който бива откъснато от двамата си бащи, които са единственото любящо семейство, което е имало.

I wish they could adopt me.
Пожелавах си да ме изоставят

I am not one of the lucky ones.
Аз не съм от тези с късмет

I killed myself just weeks before graduating high school.
Самоубих се само седмица преди да завърша училище.

It was simply too much to bear.
Беше просто твърде много за да го понеса

We are the couple who had the Realtor hang up on us when she found out we wanted to rent a one-bedroom for two men.
Ние сме двойка, фирмата за недвижими имоти ни отказа, когато разбра, че искаме да наемем една стая за двама мъже.

I am the person who never knows which bathroom I should use if I want to avoid getting the management called on me.
Аз съм човек, който така и не узна коя тоалетна трябва да ползва, за да не се появят проблеми.

I am the mother who is not allowed to even visit the children I bore, nursed, and raised.
Аз съм майка, на която е забранено да вижда децата си, които е износила, родила и кърмила.

The court says I am an unfit mother because I now live with another woman.
Съдът твърди, че съм негодна за майка защото сега живея с друга жена.

I am the domestic-violence survivor who found the support system grow suddenly cold and distant when they found out my abusive partner is also a woman.
Аз съм домашно малтретирана оцеляла, намерила подкрепа от система станала хладна след като разбра, че моят избухлив партньор също е жена.

I am the domestic-violence survivor who has no support system to turn to because I am male.
Аз съм домашно насилван оцелял, на когото не беше оказана подкрепа от системата защото съм мъж.

I am the father who has never hugged his son because I grew up afraid to show affection to other men.
Аз съм баща, който никога не е прегръщал сина си, защото израстнах със страх от привързване към друг мъж.

I am the home-economics teacher who always wanted to teach gym until someone told me that only lesbians do that.

I am the woman who died when the EMT s stopped treating me as soon as they realized I was transsexual.
I
am the person who feels guilty because I think I could be a much better
person if I didn't have to always deal with society hating me.
I am the man who stopped attending church, not because I don't believe, but because they closed their doors to my kind.
I
am the person who has to hide what this world needs most, love. I am
the person ashamed to tell my own friends I'm a lesbian, because they
constantly make fun of them.
I am the boy tied to a fence, beaten to a bloody pulp and left to die because two straight men wanted to "teach me a lesson"
--IF YOU BELIEVE THAT HOMOPHOBIA IS WRONG... REPOST THIS--
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Юли 09, 2009 7:36 am

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Юли 09, 2009 7:40 am

Парадоксът на нашето време.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Джордж Гарлин
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Юли 09, 2009 7:44 am

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.


На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.


Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Юли 09, 2009 7:47 am

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Юли 09, 2009 7:49 am

Някъде, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала буря и сега мъжът с удоволствие вдишваше свежия морски въздух. Беше се замислил за нещо свое, когато забеляза едно дете. То вземаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Воден от любопитството си, старецът се запъти към него и тогава видя, че момчето взема изхвърлени от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега мъжът забеляза, че
целият плаж е обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
-Какво правиш? –възкликна старецът-Ти си само едно малко момче, а тези звезди са хиляди. Нима мислиш, че би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в
океана и каза:
-Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Юли 09, 2009 10:43 am

Притча за въплъщаването

Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост.

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

- Защо искаш да се въплътиш?

- Искам да се науча да прощавам.

- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:

- Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:

- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:

- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Angel_dice
Admin
avatar

Брой мнения : 5127
Join date : 28.01.2009
Age : 27
Местожителство : В свят в който аз съм Бога

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Юли 09, 2009 2:12 pm

Мн са сладки историйките hope my fake smile w
Дано повечето хора вземат поука от тях smile idiot smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.bulgarianforum.net
vilche-chan

avatar

Брой мнения : 1422
Join date : 23.03.2009
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Юли 16, 2009 5:02 am

Sorry, I love you

We’ve been friends since childhood,
Until the time we came to adulthood,
We’ve been together since times of play,
Until the time came to us for serious play.

We’ve been supporting each other
In everything we opted to do,
We’ve been shoulders to cry on,
When life seemed to be cruel.

We’ve known each other’s secrets,
Keeping them with no regrets,
Until the time came on me,
Intimate feelings for you I hid.

Everytime we’ve been together,
My heart seemed to pound so strong,
Everytime we are apart from each other,
My heart seemed to grow fonder.

Now I’m in front of you,
My flame of courage starts burning,
Not knowing how to say the words
I’ve been longing to say.

“Sorry, I love you”
Is what I want to say,
Will this end our friendship,
Or this will start an intimate relationship?


Една поема за това дали трябва да изберем приятелството или любовта... shoked
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://the-moonlit-dmon.deviantart.com/
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Сря Сеп 01, 2010 12:18 pm

My name is Chris ,
I am three,
My eyes are swollen..
I cannot see.

Моето име е Крис,
Аз съм на три,
Очите ми са подути...
...не мога да виждам.


I must be stupid,
I must be bad,
What else could have made,
My daddy so mad?

Трябва да съм глупав,
Трябва да съм лош,
Какво друго може да е,
че татко да ми е толкова ядосан?


I wish I were better,
I wish I weren't ugly,
Then maybe my mommy,
Would still want to hug me.

Иска ми се да съм по-добър,
Иска ми се да съм по-хубав,
Тогава може би мама...
...щеше да иска да ме гушне.


I can't do a wrong,
I can't speak at all,
Or else I'm locked up,
All day long.

Не мога да направя грешка,
Не мога да говоря изобщо,
защото ако го направя ще ме заключат...
...за цял ден.


When I'm awake,
I'm all alone,
The house is dark,
My folks aren't home.

Когато съм буден,
Аз съм сам самичък,
Къщата е тъмна,
Мама и тати ги няма.


When my mommy does come home,
I'll try and be nice,
So maybe I'll just get,
One whipping tonight.

Когато мама се прибере,
Ще се опитам да бъда добър,
И може би ще се размина,
И ще ме удари само веднъж тази нощ.


I just heard a car,
My daddy is back,
From Charlie's bar

Току що чух кола,
Татко се прибра
От бара на Чарли...


I hear him curse,
My name is called ,
I press myself,
Against the wall.

Чувам го как кълне,
Чувам и своето име,
Притискам се...
...към стената...


I try to hide,
From his evil eyes,
I'm so afraid now,
I'm starting to cry.

Опитвам се да се скрия,
От неговите зли очи,
Много ме е страх сега...
...започнах да плача...


He finds me weeping,
Calls me ugly words,
He says its my fault,
He suffers at work.

Намира ме как плача,
Нарича ме с грозни думи,
Казва ми, че вината е моя,
За проблемите му на работа.


He slaps and hits me,
And yells at me more,
I finally get free,
And run to the door.

Той ме удря и рита,
И ми вика още повече,
Най-накрая се измъквам,
И побягвам към вратата.


He's already locked it,
And I start to bawl,
He takes me and throws me,
Against the hard wall.

Той вече я е заключил,
Плача и крещя от страх,
Той ме сграбчва и ме хвърля...
...към твърдата стена.


I fall to the floor,
With my bones nearly broken,
And my daddy continues,
With more bad words spoken.

Падам на земята,
С почти строшени кости,
А татко продължава,
Да ми казва още по-лоши думи.


'I'm sorry!', I scream,
But it's now much to late,
His face has been twisted,
Into a unimaginable shape.

"СЪЖАЛЯВАМ!"... му крещя,
Но вече е толкова късно за това,
Лицето му е изкривено...
...не мога да опиша формата...


The hurt and the pain,
Again and again,
O please God, have mercy!
O please let it end!

Страданието и болката,
Отново и отново,
О, Господи, имай милост!
О, накарай го да спре!


And he finally stops,
And heads for the door,
While I lay there motionless,
Sprawled on the floor.

И той най-накрая спира,
И се запътва към вратата,
Докато аз лежа неподвижно,
Проснат на земята.


My name is Chris ,
I am three,
Tonight my daddy,
Murdered me.

Моето име е Крис,
Аз съм на три,
Тази вечер моят татко...
...ме уби.



_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Сеп 16, 2010 9:13 am

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
the_demonic_vixen_spirit

avatar

Брой мнения : 1111
Join date : 16.03.2009
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Чет Сеп 16, 2010 9:21 am

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък.
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък.


Аз съм човекът, който те отвращаваше.
Аз съм човекът, на когото се подиграваше.


Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден.
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен смутен.


Аз съм човекът, който носи болка в очите си.
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си.


Аз съм човекът, живял в страх и насилие толкова време.
Аз съм човекът, разрушен от това бреме.


Аз съм човекът, който се давеше в презрение.
Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение.


Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление.
Аз съм човекът от твоето поколение.


Аз съм човекът, чието име не знаеш.
Аз съм човекът, за когото нехаеш.


Ти мислиш, че е готино да си свиреп.
Но и аз съм човек като теб.


Не бъди безразличен.
Бъди различен!
БЪДИ ЕДИН ОТ НАС!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mistik_mage

avatar

Брой мнения : 796
Join date : 30.01.2009
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   Съб Окт 15, 2011 12:06 pm

Оригиналът на този надпис се намира
на стената на едно сиропиталище - Шишу Баван,
основано от Майка Тереза през 1955г. в Калкута, Индия

Помни, че
хората са упорити, алогични и егоцентрични.
Но ти ги обичай, въпреки това!

Правиш ли добро на някого,
веднага ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Но ти прави добро, въпреки това!

Постигнеш ли успех в живота, ще се сдобиеш
с фалшиви приятели и истински врагове.
Но ти се стреми към успеха, въпреки това!

Доброто, което правиш за другите
най-вероятно ще бъде забравено утре.
Но ти прави добро, въпреки това!

Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат убити от най-дребните хора
с най-нищожните съзнания.
Но ти не ограничавай мислите си, въпреки това!

Хората проявяват благосклонност към губещите,
ала са склонни да следват единствено победителите.
Но ти се бори за победените, въпреки това!

Каквото си градил с години,
може да рухне само за една нощ.
Но те не спирай да градиш, въпреки това!

Дай на света най-доброто от себе си
и в замяна на това, той ще те отритне.
Но ти му го дай, въпреки това!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Тъжната изтина в която живеем   

Върнете се в началото Go down
 
Тъжната изтина в която живеем
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Tensai-teki :: Форуми :: За всекиго по нещо-
Идете на: